На този ден, преди 93 години, умира Стоян Николов Михайловски – български писател и поет сатирик
Роден е на 7 януари 1856 г. в Елена. Син е на Н. Михайловски и племенник на Иларион Макариополски.
Завършва Галатасарайския лицей в Цариград (1872 г.) и правни науки в Екс (1879 г.). Той е съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската освободителна война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879 г.). Главен редактор е на в. “Народен глас” в Пловдив (1880 г.). Завършва образованието си във Франция (1883 г.). Преподава френски език и литературна история в СУ “Климент Охридски” (1892-1895 г.). Доцент е по всеобща литературна история (1895-1899 г.). Дописен член на БАН (от 1882 г.) и действителен член на БАН от 1898 г. Стоян Михайловски е народен представител в III ВНС (1886-1887 г.).
Заради статията “Потайностите на българския дворец”, публикувана във в. “Ден” (1904 г.) е осъден и уволнен.
По-важните му произведения са “Поема на злото” (1889 г.), “Novissima verba” (1889 г.), “Сатири” (1893 г.), “Философски и сатирически сонети” (1895 г.), “Книга за българския народ” (1896 г.), “Когато боговете се смеят” (драма, 1922 г.) и др. Много популярни са неговите басни. Автор е на известния български химн за св. св. Кирил и Методий “Върви, народе възродени!” (1892 г.), “Политически и философско-религиозни размишления” (1999 г.).
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
