НАП отнесе глоба от 55 хил. лв. заради запорирани сметки на жена за чужд дълг

blank

Административният съд София-град (АССГ) потвърди глобата от 55 000 лева за Националната агенция за приходите (НАП), която преди две години запорира сметки на жена заради чужд дълг

Тя беше наложена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), след като стана ясно, че нито имената, нито рождената дата на пострадалата жена съвпадат с тези на длъжницата, съобщава Lex.bg

Случаят, за който „Лекс“ разказа, е от януари 2018 г. Тогава НАП е получила от Германия искане за събиране на задължения на българка, управител на фирма „Dogus Food“, като в него фигурирали само две имена – И. Г. и дата на раждане. След 3 дни служител на НАП поискал в искането да се разменят местата на двете имена – собствено и фамилно и да станат Г. И.

После от НАП направили справка в ЕСГРАОН и установили, че има само една жена с тези имена и дата на раждане – Г. Б. И. След това искането било изпратено към дирекция „Събиране“ на НАП за принудително събиране от страна на публичен изпълнител на 169 000 лева от неплатени данъци в Германия. Последвали запори на банкови сметки на жената, която се свързала с публичния изпълнител и обяснила, че никога не е била в Германия, за да дължи данъци там.

Едва тогава била направена допълнителна проверка и били изискани още данни от Германия, за да се установи, че търсената длъжница има друго моминско име, различна дата на раждане и адрес в България. От там написали още, че недоумяват защо НАП им е дала указание да разменят местата на собственото и фамилното име във формуляра.

Това обаче става повече от година по-късно, а санкцията от КЗЛД е за незаконно събиране и употреба на лични данни. Комисията изброи, че в нарушение на закона и на Общия регламент за защита на данните, агенцията е обработила трите имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, номер на лична карта и номера на банкови сметки на жената. Високата глоба беше наложена заради големия обем лични данни, продължилото година и половина нарушение и безспорните вреди за жената, изразени в безпокойство и притеснение.

НАП обжалва глобата пред съда и изтъква, че е нямало нарушения на закона и на регламента, по случая е следвало да бъде сезирана прокуратурата за извършено престъпление, а КЗЛД трябвало да спре образуваното производство. Съдът приема възражението за неоснователно, като казва, че самото подаване на сигнал, не е равнозначно на образувано дело.

„Дори и хипотетично да се приеме, че по сигнал на директора на НАП последва образуване на досъдебно производство, то пак не би било налице основание за спиране на административното производство“, пише съдия Антоанета Аргирова и допълва, че и КЗЛД, и АССГ могат дори да приемат за установени различни факти, а вече при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в обратен смисъл, несъответствието е преодолимо чрез възобновяване на административното производство.

„В тази връзка, необходимо е да се акцентира, че изводът на КЗЛД, че НАП е допуснала нарушение още на етап събиране на лични данни, чрез извършена справка в ЕСГРАОН, което впоследствие е довело до тяхната неправомерна употреба и предоставяне, във връзка с образуваното изпълнително дело и изпращане на запорни съобщения до трети страни, се споделя от настоящата инстанция“, се казва още в решението на АССГ (пълния му текст можете да видите тук).

След това съдът разяснява, че невинаги посочването на един или няколко специфични признаци по отношение на дадено физическо лице, може да доведе до неговото легитимно идентифициране, а най-сигурно това става с ЕГН.

„Посочването на собствено и фамилно име на лице, дата на раждане и адрес, макар като информация да има характер на лични данни, категорично не е достатъчна, за да бъде същото индивидуализирано. В административноправната система на Република България има друг траен и определящ признак наред с името на лицето и това е ЕГН, въз основа на който наред с името дадено лице може да бъде индивидуализирано“, пише съдът. В решението се казва още, че справката в регистрите, от която е направен извод, че няма друго лице с такова име, като на жената, чиито сметки за били запорирани, не означава, че не е извършено нарушение.

„Дори и името да е уникално (а то в случая не е), само то не създава уникална връзка с лице, което не е публична личност“, допълва съдът.

В решението си АССГ заявява, че в случая категорично жената, чието сметки са запорирани, не е тази, която търсят в Германия за неплатени данъци и данните са обработени неправомерно. „Като администратор на лични данни НАП е следвало да предприеме съответните дължими действия, за да гарантира, че обработва данните правомерно. Следва да докаже, че правомерно се е снабдила с личните данни, за да ги обработва при упражняване на правомощията си“, пише съдът.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано и пред Върховния административен съд.

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама

реклама

реклама