В българската традиционна култура, Лазаровден се приема за прелом между зимата и лятото. Отминали са вече зимните виелици и снегове. Баба Марта се е налудувала и примирала с това, че братята й, уж й изпили всичкото вино.
Природата се готви за възкресение. Слага се начало на нов стопански цикъл. Стопаните подготвят инвентара си. Това е първата веселба след Заговезни. От Заговезни до Лазаровден не се пее и играе. Според народните представи щом Свети Лазар е възкръснал може да се организират веселия. В основата на празника е залегнала идея за осигуряване на плодородие през новия стопански цикъл. Мотивът за плодородието и берекета е заложен и в част от лазарските песни.
Лазаровден е празник, който се чества в седмицата преди Великден. В съботата преди Цветница (Връбница). Празникът бива наричан Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазаре, Лазарова събота. Църквата свързва този ден с възкресението на Лазар от Витания.
Според писанията, веднъж, когато Лазар тежко заболял, Иисус Христос бил в Галилея. Разбрал той за болестта на своя близък Лазар и тръгнал към него. На вратата на къщата го чакала сестрата на Лазар, която плачела и окайвала брат си, който вече бил починал. Иисус отишъл с множество хора близо до пещерата, където било положено тялото на покойника и извикал Лазар от гроба с думите „Лазаре, излез вън!“ (от гроба б.а.) или „Лазаре стани от гроба!“ Тогава Лазар възкръснал и излязъл от гроба.
Данните за обичая, които достигат до наши дни, дават основание да се каже категорично, че отбелязването му е било масово. Още повече, че в българското народно творчество е останала поговорка, която се предава под различни форми, но с един и същ смисъл. „Мома, която не е била Лазарка, не може да се омъжи“ (или не е мома б.а.). Лазаруването се е приемало и като своеобразна граница. Когато момата я премине, то тя вече има право да момува. Сестрата, която се е омъжила през зимата, освобождава своето социално място за следващата, по-малка сестра.
Народа казва, че след като стане лазарка, момата може да „либи любовник“, да се кичи с китки на главата, да се облича с везана риза, да носи украшения. Но главното условие за да стане мома е първо да бъде лазарка. По неписано правило момите, които веднъж са лазарували и не са се омъжили след това не бива да повтарят участието си в обичая. Народа казва, че след лазаруването момата е „свършена“. Тя не може втори път да бъде лазарка, а трябва да се омъжи.
Разбира се, подготовката на момите за лазаруване е започвала от рано. Две-три седмици, а и повече преди празника момите които ще лазаруват през тази година започват да се събират в удобна за целта къща. Разучават характерни песни. Обикновено се събират от осем до дванадесет момичета на чети и се делят на чифтове. На всеки два чифта певици се пада по един чифт момичета, които ще играят. Всяка чета трябва да има по две моми, които ще носят кошници за събиране на яйца, с каквито обикновено даряват лазарките. Стопаните им раздават от погача с мед и плодове, за да има берекет.
Лазарките вървят, като правят стъпки напред и назад в определен такт и пеят. Те са очаквани с нетърпение във всеки дом. Подобно на коледарите, лазарките биват приети като благославящи къщата, семейството и домашните животни. В песните им, най-често срещани сюжети, както вече бе споменато са здраве, любов и женитба. В отделни райони на страната, по-специално в Добруджа, при гагаузите на Лазаровден може да се наблюдава символично къпане на младоженци (тези, които са се задомили в предходната година) в течаща вода. В този ритуал главно действащо лице е кумата, която ги благославя.
За всеки член от семейството лазарките пеят специална обредна песен. Щом обиколят всички къщи в селището, те се събират на мегдана и играят кръшно хоро -„боенек“.
В наши дни са останали само щрихи от автентичния обичай. Времето е изтрило детайлите от обредната структура. Според респондети, които си спомнят Лазаруването, за условна автентичност може да се говори до към средата на XXв. В много селища от страната се възражда интересът към българската традиционна култура. Под различни форми се организират възстановки на обичая. Дори така, битуването на един такъв обред в културния и обществен живот на българите допринася за запазване на идентичността ни като народ.
По публикацията работи: Росен Гацин
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
