Нашите умове имат удивителната способност да следят времето, въпреки факта, че нямаме сензорни органи, специално посветени на измерването на времето. Това кара много експерти да вярват, че в нашия мозък трябва да има някакъв „вътрешен часовник“, който непрекъснато отмерва времето по специфичен начин.
Усещането ни за време е податливо на влияние Може би хората си представят, че вътрешният ни часовник функционира просто като нормален такъв, създаден от човека, но истината е, че това не е така. Часовникът, който имаме някъде в дома си, измерва абсолютното време. То не се интересува как се чувстваме или какви са житейските ситуации, през които преминаваме. Но нашият вътрешен часовник работи малко по-различно – той ускорява или забавя в зависимост от това, което преживяваме, а емоциите са най-силните влияния за нашето усещане за време. Например радостта, тази прекрасна емоция, срещано и универсално преживяване, което създава усещане, че времето сякаш „лети“, когато се забавляваме. Но защо се случва така? За да разберете това явление по-ясно, помислете как възприемате времето, когато се чувствате тъжни, депресирани или отегчени. Без никакво съмнение, времето изглежда се движи бавно в такива ситуации. Сякаш чакате в агония тези дълги и трудни времена да приключат.
Когато сме тъжни или отегчени, много повече осъзнаваме изминалото време. В моментите, когато се чувстваме добре и изпитваме истинска радост, времето изглежда минава неусетно, защото нашето осъзнаване за време е значително притъпено.
Специалистите дават един прост пример, с който концепцията за време да бъде разбрана лесно от всички: „да кажем, че в понеделник сутрин ви предстои дълга, скучна лекция в университета или пък административна работа в офиса. В същото време очаквате с нетърпение дългоочаквания концерт на любим изпълнител или футболен мач на отбора си. Знаете от опит, че времето в университета/работата изглежда „спряло“ докато сте там, а когато настъпи събитието, което сте очаквали с нетърпение, то минава сякаш неусетно за миг.“ Когато се чувствате отегчени и не обръщате никакво внимание на лекторa или вършите някаква работа механично, времето изглежда сякаш се „влачи“. Вашето съзнание не е ангажирано с лекцията, защото умът ви го вижда като скучна и безполезна дейност. В такива моменти сякаш умът ви „изключва“. Ако вашето съзнание не е фокусирано върху лекцията, тогава върху какво е насоченo? – изминалото време. Със сигурност ви се е случвало, когато сте отегчени да поглеждате часовника си непрестанно и с изненада да установявате, колко бавно минават минутите, а усещането е сякаш са изминали часове. Това е така, защото забравяте, че времето се движи с постоянна скорост. Лекцията продължава толкова дълго, защото чувството ви за време се влияе от скуката.
Нека обърнем внимание и на другия сценарий, когато присъствате на концерт/футболен мач. Проверявате часовника си малко преди събитието да започне. Когато това се случи, напълно се потапяте в играта или музиката, която обичате толкова много и не проверявате часовника си до самия край. Вие губите представа за времето както буквално, така и метафорично. Когато събитието приключи и отново погледнете часовника си са изминали цели 2 часа, но този път усещането е различно – времето наистина „лети“, когато се забавлявате. Това е така, тъй като съзнанието ви е било насочено далеч от времето.
Именно затова приятната музика (или телевизионни екрани с някакви клипове) е предпочитан фон за места, на които има много чакащи (като летища, жп гари и офисни приеми). Това отвлича вниманието от преминаването на времето, така че чакането за дълги периоди става по-лесно.
Страхът и усещането за време
Страхът е мощна емоция и оказва силно влияние върху нашето чувство за време, но по причини, различни от обсъжданите досега. Проучванията показват, че времето изглежда забавя, когато човек скача с парашут или бънджи, или неочаквано усеща наличието на потенциална заплаха. Оттук идва и изразът: „Времето сякаш спря/замръзна“. Този израз никога не се използва в контекста на тъга или скука. Времето изглежда стои неподвижно в контекста на страшни или тревожни ситуации, защото тези ситуации често играят важна роля в нашето оцеляване и успех. Това забавяне на времето ни позволява да възприемаме ситуацията по-рязко и точно, за да можем да вземем правилното решение (обикновено борба или бягство), което може да окаже огромно влияние върху нашето оцеляване. Забавя нещата за нашето възприятие, така че ни е осигурено достатъчно време да вземем важните решения в живота си. Ето защо страхът често се нарича „повишено чувство за осъзнатост“ и най-критичните сцени във филмите и телевизионните предавания понякога се показват в забавен кадър, за да имитират нашето реално възприятие на такива ситуации.
Източник: Hera.bg
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
