Любомир Кутин получава магистърска степен по философия в Софийския университет (1981 – 1986). Доктор е по социология с дисертация на тема „Фестивалът като феномен на художествената култура“ в Института за изследване на изкуствата при БАН (2002).
Работи като преподавател по философия (1986-1991), началник на отдел „Култура“ в Община Варна (1992 – 2000). Впоследствие е изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество – Варна (2002-2009), експерт е в Центъра за изследване на демокрацията (2011 – 2012), зам. директор на Държавна опера – Русе (2012-2015) и мениджър по продажбите на Театрално-музикален продуцентски център – Варна (2015-2018). От 2015 г. е организационен секретар на Фестивала на оперното и балетното изкуство – Стара Загора и консултант по управление.
Публикувал е монографиите “Фестивалът като феномен на художествената култура“ (2004) и „Европейски столици на културата“ (2010), учебникът за студенти «История на културата» (2007), „Българските фестивали: категории и система за оценка“ (2014) и „Светът на фестивалите“ (2018), както и много студии и статии в сферата на история и теория на културата, културните политики, социологията и антропологията.
Преподава мениджмънт на сценичните изкуства и културни индустрии в Нов български университет, Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София, Университета за национално и световно стопанство – София и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”.
През 2004 година излезе книгата „Фестивалът като феномен на художествената култура“. Изданието отдавна е изчерпано и е нещо като библиографска рядкост – най-вече поради липса на други подобни публикации по темата.
През 2012 г. работех в Центъра за изследване на демокрацията с Тодор Ялъмов върху проект, посветен на гражданския сектор в България. Основните ни изводи сочеха, че нестопанските организации попадат под нарастваща зависимост на държавното управление. Точно по това време министерството на културата внесе проект за национална стратегия за развитието на културата в България. Документът възбуди недоволство сред творческите среди и доведе до създаването на 27 работни групи, с участието на 150 експерти за изготвянето на широко споделена Стратегия. В отговор на предложение от Диана Андреева и Биляна Томова се опитах да систаматизирам въпроси за целите на Националната статистика, с които да се регистрират художествените фестивали. Вместо един-два въпроса, се оформи огромен въпросник. Със съдействието на министерството на културата анкетата беше изпратена в цялата страна. Отзоваха се около 100 фестивални събития от близо 20 общини. Така поставихме своеобразно начало в картографирането на фестивалите в България.
През същата година, отново заедно с Биляна Томова и Диана Андреева, подготвихме издание, посветено на културния календар на Столична община.[1] Голяма част от изводите и отправените препоръки са част от Програмите „Календар на културните събития“ и „Култура“.
Почти по същото време министерството на културата публикува обява за кандидатстване с фестивални събития в шест избрани града – кандидати за Европейска столица на културата. На практика подобни действия на държавен орган привилегироваха определени кандидати. Кашата беше пълна… Скандалът заплашваше да стигне до Брюксел и едва ли не да постави на карта българското домакинство на Европейска столица на културата. Действията на министерската администрация срещнаха голям отпор и се стигна до оттегляне на обявата. Това, от своя страна, доведе до създаването на Българската фестивална асоциация. Един ден, през 2014 година, ме потърси председателят на асоциацията Васко Димитров с предложение да подготвя изследване за публикациите, посветени на фестивалите у нас и по света по проект с Норвежката асоциация на фестивалите. Двигател на инициативата беше Юрий Вълковски. Това ме накара да систематизирам и анализирам десетки публикации, посветени на фестивалите.
На следващата година, като част от българското жури в Европейската платформа „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“, подготвих кратък текст, в който резюмирах някои от най-интересните идеи, свързани с ефектите от художествените фестивали. Публикацията беше част от изданието на Европейската фестивална асоциация през 2015 г., а на български – в сайта http://kultura.bg/. По същото време, съвместно с Българската фестивална асоциация подготвихме Бяла книга на фестивалите в България. Изследванията, посветени на картографирането на фестивалите, излязоха в отделна книга „Фестивалите: категории и системи за оценка“.Междувременно подготвих и други публикации с по-теоретична насоченост.
Защо „Светът на фестивалите“? Защото се търсят отговори на въпроса кое налага умножаващия се брой фестивали у нас и по света. Опитвам се и да изясня тъканта на фестивалните събития, които създават свой, автономен свят, сравнително слабо осмислен от съвременната хуманитаристика, публичната администрация и от самите организатори. Част от идеите са представени тезисно и с основание ще предизвикат несъгласия. В случая по-важно е да се очертаят проблемни полета, около които да се дебатира. Надявам се представеният текст да ориентира съвременния читател в галопиращото многообразие от различни по вид художествени празници. Също така очаквам изданието да подпомогне и работата на експерти, организатори, мениджъри на фестивали, за които намирането на компетентни, устойчиви и аргументирани решения е сериозно предизвикателство във всекидневната им работа.
Представянето на книгата „Светът на фестивалите” от Любомир Кутин ще бъде на 10 юни от 18 часа в рамките на юбилейното издание на фестивала Софийски музикални седмици в зала „България“.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
