Днес отбелязваме спасяването на българските евреи

Това е и датата, на която в България почитаме жертвите на Холокоста. Спасяването на евреите е едно от малкото исторически събития, които са дело на целия народ – от властта, през видни обществени фигури, Църквата и обикновените хора.

Спасяването се състои в това, че на 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които обитават българска територия. Около 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония обаче все пак са изпратени към „Треблинка“.

В края на 1940 година парламентът гласува, още преди България да се е присъединила към Тристранния пакт, Закона за защита на нацията. Министър-председател е Богдан Филов. Според закона, който е съгласуван като последствия с нацистката политика спрямо евреите, се налагат редица тежки ограничения за евреите. Те губят правото да се придвижват свободно, да работят, да се сключват брак с българи, налага им се полицейски час. Една от неизменните клаузи е депортацията към „трудовите“ лагери.

Първи реагират редица общественици, сред които Тодор Влайков, Елин Пелин, Григор Чешмеджиев, Стоян Чилингиров, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Константин Константинов. След това в парламента започват дискусии. До 1943 г. на страната на евреите се обявява голяма част от обикновеното население, политици, интелектуалци. Междувременно е създадено през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, оглавено от Александър Белев.

През 1943 г. 43–ма депутати, начело с подпредседателя на събранието, Димитър Пешев, отправят публично своето протестно писмо до министър-председателя:

“Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство. Тя е преди всичко елемент на нейната политика.”

На страната на евреите застава Пловдивският митрополит, по-късно патриарх, Кирил. Той заявява, че ще тръгне с тях, ако се случи депортиране. Окуражава както евреите, така и българите, които се застъпват за тях.

До депортиране не се стига – на 9-ти срещу 10-ти март 1943 г. в Пловдив е осуетено първото изпращане. Бързи действия от страна на четиримата: адвокат Иван Момчилов, пенсионирания професор Владимир Куртев, търговеца Асен Суичмезов и пловдивския народен представител Петър Михалев със закрилата на Пешев, спират и последвалите опити.

“Близо 50 000 хора са спасени.”

Честването през 2019 г. е посветено на отдаване почит на митрополитите от Светия синод на Българската православна църква, които с чест и достойнство се противопоставят на депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Втората световна война.

В този тежък за българския народ момент, наместник-председател на Светия Синод е Видинският митрополит Неофит, роден в град Гълъбово, Старозагорска област, със светско име Никола Митев Караабов. Той полага много усилия за изработване на единната позиция на църквата по отношение на българските евреи. Още докато се обсъжда проектът на Закона за защита на нацията е свикано заседание на Светия Синод, което се провежда на 14 и 15 ноември 1940 г. в Синодалната палата в София. Официалното становище на синода е, че „..всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект и в някои от останалите си постановления против евреите-израилтяни съдържа някои разпоредби, които не ще могат да се смятат за справедливи и полезни за защита на нацията……”.

Тази позиция единодушно е подкрепена от всички членове на Синода и се отстоява до края на войната. Старозагорският митрополит Климент също категорично заявява: „Ние сами преживяхме трагедията на нашите прокудени братя след миналата война и знаем каква несправедливост и каква жестокост е да бъде някой изпъден от своя дом. Ние трябва да се застъпим за еврейското малцинство и да надигнем глас за протест срещу подобен начин на действие на правителството…”