Близо 50 хиляди българи всяка година попадат в капана на трафика на хора. По-голямата част от тях са жени, а в повечето случаи става дума за сексуална експлоатация.
За тях често всичко започва като в приказка, после разбират, че мъжът на мечтите им е трафикант. Обикновено обаче вече е късно. Ще наречем нашата героиня Зорница. Кръв, примесена с много въпросителни. Така започва кошмарът на жената.
Зорница е между 20 и 30-годишна. Води спокоен живот в малко населено място. За трафик на хора не е чувала никога. Мъж от ромки произход я набелязва като потенциална жертва. Чрез общ приятел се сближава с нея. Различният произход не я притеснява, защото е мил и печели доверието й. Заминават за по-голям град, за да заживеят заедно. По думите й в началото всичко е било наред. Постепенно в апартамента, който Зорница мисли за свой, пристигат и други. Чуждите мъже и непознатите жени остават при тях.
„Всичко живо живееше. Бяхме много хора. Един влиза, един излиза и никой не ми дава обяснение. Аз го попитах защо живеем с всички тези хора, а той ми разби устата. И ми каза повече тъпи въпроси да не му задавам”, сподели жертвата.
Юмруците се превръщат в ежедневие. Страхът я парализира. За да се спаси от тях, на Зорница й е обяснено, че трябва да работи като продава плътта си. Някъде там се изпарява и последната капка любов към обичания мъж. Първият й опит за бягство, остава и последен.
„Тъкмо да се кача в рейса и той ме хвана, и ме бутна в колата. Хвана ме за косата”, сподели Зорница. Разбива лицето й във волана. Прави и опит да отреже част от ухото й. Заплашва да подпали родния й дом и да нарани близките й. Юмруците са последвани от ритници. Вече я бие дори само за удоволствие. Слаба физически и пречупена психически, година по-късно, Зорница е изведена в чужбина заедно с други момичета.
В западноевропейската държава, в която пристигат, момичетата са заключени в хотел. Документите им са отнети. Разсъбличат ги, за да им направят снимки за каталог. Клиентите започват да пристигат. Когато не ги посещават в хотела, момичетата са отвеждани в обособени помещения на нощен клуб, през цялото време следени от камери. Година по-късно неизбежна смяна на документите отвежда Зорница и трафиканта й в местната полиция. Синините и белезите по лицето и тялото на жената не остават незабелязани. Задържат ги за проверка.
Идентифицирана като жертва на трафик, младата жена е върната в България. Физическите и душевни си рани лекува в продължение на години. Получава специализирана психологическа, социална и юридическа помощ. А от 2 години Зорница се учи отново как се живее нормален живот.
Какво се е случило с човека, разбил живота й, не иска да знае. Не иска да си спомня, нито да говори. Прави го само, защото иска да изкрещи, че потенциална жертва на трафик, би могъл да бъде всеки.
За да не попадат и други млади момичета в нейната ситуация, от 3 години в България работи първата Национална линия за борба с трафика на хора.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
