Днес едно малко градче в южна Италия – Челе ди Булгерия – все още пази спомена за брата на Аспарух – българския кан Алцек. Насред китно площадче в центъра му се издига триметрова бронзова статуя на кана.
Зад реализацията на идеята стоят двама пловдивчани – проф. Дамян Попхристов и Йорданка Хаджийска, основатели на Фондация „Български Център Просветление“. Именно те подемат инициативата тук да се построи паметник на най-малкия син на кан Кубрат – Алцек. Изворите ни дават оскъдна информация за него. Знае се само, че след разпадането на Велика България най-малкият брат на кан Аспарух поема с хората си към Апенините, пише Марица.
Вълнението се усеща навсякъде из Челе ди Булгерия на 7 юни 2016 година. Български и италиански знамена се веят по централната улица на малкото градче от Ботуша. А на входа на селището се вижда табела с надпис: „Град Челе ди Булгерия“ и отдолу „побратимен с град Велики Преслав България“.
„Не можех да повярвам колко е променено градчето само за десетина дни. На 24 май (знаков ден) пристигнах от Флоренция, за да превеждам на работната група по монтажа на паметника. Това бяха младите хора, заедно със скулптура, участвали в събирането на средствата и направата на статуята. Три дни кипя усилена работа, а когато си тръгвахме, след нас останаха следите от багера. Днес виждам наново асфалтирани улици, а малката пиаца е преобразена напълно и превърната в амфитеатър, облагороден с много цветя и зеленина. Италианските ни домакини бяха сътворили чудеса“, спомня си Йорданка Хаджийска.
Тя е сред инициаторите, чиито усилия успяват да превърнат една мечта в реалност – триметров бронзов паметник на знатния български кан. Площадът вече носи името Piazzetta Khan Alzeco, но по-важното е, че на него се издига първият паметник на български владетел извън страната ни. Именно нашият кан Алцек дава името на планината – Булгерия – в далечния VII век – 667 г., идвайки в тези земи.
„За нас всичко започна през 2015 г., когато с фондацията ни „Български център Просветление“ направихме един пътуващ семинар „По стъпките на предците ни“ в Италия. Междувременно бях издирила много материали за българското присъствие на Апенините. Още тогава вниманието ни фокусира градчето Челе ди Булгерия в Южна Италия, основано от българския кан Алцек през VII век. Посетихме и него. „Бихте ли ни помогнали да направим един паметник на Алцек, ние искаме да го поставим в центъра в града? За съжаление, не знаем как е изглеждал“, ни каза тогава нашият гид д-р Паскуале Карели, местният лекар, изкушен от историята. Оттук започна и нелекият ни път по реализирането на една мечта – паметника на Алцек“, разказа Йорданка Хаджийска.
Всеки българин знае легендата за това как преди смъртта си кан Кубрат събрал синовете си Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки. След като братята не успели да ги счупят заедно, Кубрат започнал да вади една по една пръчките от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да бъдат силни. Помним легендата, само че как е продължил пътят на синовете на Кубрат? И какво се е случило с най-малкия – Алцек?
В средата на седми век Стара Велика България губи позиции и е победена от хазарския каганат. Най-големият – Баян, става васал на хазарите, Котраг основава Волжска България, Кубер преминава Дунав и стига до днешните македонски земи, а Аспарух създава днешна България. Най-малкия също тръгва на запад с цялото си подопечно население.
Историята разказва как кан Алцек след тежка битка на територията на Панония успява със спасилите се 700 български семейства и останалата своя войска да потърси помощ в италийските земи при Лангобардския крал Гримуалдо (662-667 г.). Той, страхувайки се от българите, решил да ги изпрати далеч на юг при своя син Ромуалд I в Беневенто. Така в 668 г. българите на Алцек се установяват в областта Молизе и Кампобасо. Навремето обаче тези местности били блатисти и неблагоприятни за живот. Ала там Алцек и хората му намерили сравнително добър прием – било им разрешено да се заселят във владенията на херцога, но на самия кан била отказана благородническата титла, защото не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място. Получил титлата гасталд, която според летописеца Павел Дякон (историк и теолог от VIII век) е втора по ранг след местния владетел. Алцек бързо се утвърдил в областта като неин защитник и създал своя администрация. Спечелил си славата на най-справедлив управник в региона.
И до днес много топоними в тази италианска област са свързани с българите на Алцек от VІІ век.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
