Динамиката на световните събития разклати архитектурата на международните отношения и загатна за социални сили, които са своеобразен катализатор на радикални промени. Нестабилността и непредвидимостта, породени от високотехнологичния устрем и незачитането на международния правов ред, белязаха отиващата си 2018 г.
Миникризи и откъсването на политическия елит от народа поставиха под въпрос съществуването на традиционните партии и доведоха до ерозия на общественото доверие към политическата класа.
News.bg подбра 20 събития, които белязаха световната история.
Брекзит
Продължилите повече от година преговори между Лондон и Брюксел като част от безпрецедентния процес по напускане на Европейския съюз доведоха до сключването на проектоспоразумение през ноември, което обаче остава под въпрос. Споразумението е отхвърляно от евроскептичните тори и опозиционните партии, а ЕС е категоричен, че няма да има предоговаряне на документа. Има големи шансове договореното от премиера Мей споразумение да не бъде ратифицирано в британския парламент в средата на януари 2019 г. – два месеца преди Брекзит, и Великобритания да напусне Общността без сделка. Според редица доклади при такъв сценарий Обединеното кралство ще навлезе в дълбока рецесия, а ЕС ще изгуби милиарди евро. Брюксел и Лондон се подготвят и за неблагоприятното развитие.
„Жълтите жилетки“
Докато президентът на Франция Еманюел Макрон заема безкомпромисна позиция към Великобритания за Брекзит, за да я „накаже“ и да предупреди другите членки, че излизането от ЕС ще е болезнено, френският лидер се оказа в центъра на най-голямата социална криза във Франция от десетилетия. Наричан „Кралят Слънце II“ или „Президентът на богатите“, с политиката си Макрон предизвика най-голямото народно недоволство, изпълнено с насилие, от протестите през май 1968 г., а някои дори го сравняват и с Френската революция. Движението на „жълтите жилетки“, започнало като политическо през май 2018 г. и прераснало в масови демонстрации през ноември, се надигна срещу високите цени на горивата, високите разходи за живот и данъчната тежест върху средната класа и обикновените работници. Уличните протести като алтернатива на централизираната френска власт могат да повторят историята и да гилотинират краля.
Популизмът
Но нито Брекзит, нито „жълтите жилетки“ са толкова голяма заплаха за Европейския съюз, колкото популизмът и авторитарните тенденции, които през тази година набраха скорост и разклатиха основите на Общността месеци преди ключовите европейски избори. Победата на популистите в Италия на изборите през март; победата на Виктор Орбан и затвърждаването на неговата „нелиберална демокрация“ в Унгария през април; спорните реформи в Полша, Унгария и Румъния, довели до масови демонстрации; популистите в управлението на Чехия; залезът на силните традиционни партии в държави като Германия (съвпада с края на ерата „Меркел“) за сметка на „Алтернатива за Германия“ са симптоми на кардинални изменения, които изпитват характера и интеграционните процеси на ЕС.
Случаят „Скрипал“ – похватите от Студената война в действие
Атаката с нервнопаралитичен агент новичок срещу бивш руски разузнавач беше основна тема в световните медии през първата половина на тази година. Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия Скрипал бяха отровени с разработваното в СССР от 70-те до началото на 90-те г. на XX век вещество новичок. Нападението беше извършено в английския град Солбсъри. Те и още няколко души оцеляха, но една жена почина. Случаят предизвика дипломатическа криза между Великобритания и Русия, след като Лондон обвини Москва за отравянето, което категорично се отхвърля от Кремъл. Западът предприе най-голямото експулсиране на руски дипломати от Студената война.
Ново дъно в руско-американските отношения
Кризата в отношенията между САЩ и Русия продължи и през 2018 г. Още през януари възникна скандал, след като администрацията на Доналд Тръмп позволи санкционирани шефове на руските спецслужби да се срещнат със свои американски колеги във Вашингтон. Дни преди това администрацията на Тръмп отказа да наложи нови санкции на Русия. Месец по-късно се появи информация, че американски самолети и артилерия са избили руски наемници, което доведе до политически скандал в Русия. Някои медии го определиха като „първия смъртоносен сблъсък между Русия и САЩ от Студената война“. През март, дни преди президентските избори в Русия, Владимир Путин разкри, че страната му е разработила модерни оръжия без аналог на планетата. Това вбеси Тръмп, който се обяви за увеличаване на парите за отбрана. По-късно същия месец САЩ подкрепиха Великобритания по случая „Скрипал“. През април руско-американските отношения още повече се обтегнаха, след като САЩ и западни съюзници удариха сирийски правителствени сили заради атака с химически оръжия. В средата на годината Тръмп призова за връщане на Русия в Г-7, след като беше извадена заради анексирането на Крим. Ключов момент през годината беше първата официална среща между Тръмп и Путин на 16 юли в Хелзинки. Докато Путин демонстрира, че Русия вече не е в изолация, Тръмп си навлече гнева на американския политически елит, след като застана на страната на руския лидер и прие позицията му, че Москва не се е намесвала на изборите в САЩ през 2016 г. В края на годината САЩ обявиха, че напускат Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег заради нарушения от страна на Русия, което може да тласне двете държави към нова въоръжена надпревара.
Историческата среща между лидера на КНДР Ким Чен-ун и президента на САЩ Доналд Тръмп
За първи път в историята президент на САЩ проведе официална среща с лидера на Северна Корея. Историческото ръкостискане между Тръмп и Ким Чен-ун се състоя на 12 юни в Сингапур. Те се ангажираха за ядрено разоръжаване на Корейския полуостров и установяване на мирни отношения. Основата на тази среща беше положена с третата среща на върха между КНДР и Република Корея на 27 април 2018 г. Ким Че-ун се срещна с президента на Южна Корея Мун Дже-ин. Тогава за първи път от Корейската война (1950-1953) севернокорейски лидер стъпи на територията на Република Корея. На Зимните олимпийски игри през февруари двете държави излязоха под общ флаг.
Търговската война между САЩ и Китай
Още в самото начало на годината САЩ и Китай започнаха търговска война с налагане на мита върху стоки за милиарди долари. В края на януари президентът Тръмп наложи мита върху слънчеви панели и перални. На 22 март САЩ наложиха мита върху китайски стоки за 50-60 милиарда долара, а Китай отговори в началото на април с мита върху над 100 американски продукта. През следващите месеци наложените от двете държави мита нараснаха до няколкостотин милиарда долара. Но по време на вечеря между Доналд Тръмп и китайския президент Си Дзинпин след Г-20 в Аржентина в началото на декември беше постигнато споразумение да се отложи налагането на митата. Двете държави ще преговарят до 2 март 2019 г. за постигане на трайно споразумение. Търговската война засегна световната икономика.
Скандалите в администрацията на Тръмп и вътрешнополитическата ситуация в САЩ
Правителството на Доналд Тръмп беше разтърсено от скандали и противоречия през отиващата си 2018 г. Администрацията влезе в съвременната история на САЩ с най-многото рокади и осъдени на приближени до американския лидер. Майкъл Коен, Пол Манафорт, Майкъл Флин и Джордж Пападопулос са само част от обкръжението на Тръмп, което е под лупата на правосъдието. Скандалите в Белия дом, „войната“ на Тръмп с медиите, демократите и службите ярко обрисуват нестабилната вътрешнополитическа ситуация. Към тях могат да се добавят и скандалите за купуване на мълчание на порноактриси, които твърдят, че са били в отношения с Тръмп, скандалът около избора на Брет Кавано за върховен съдия, протестите срещу имиграционната реформа, дискусиите за притежанието на оръжия и много други. За капак републиканците изгубиха мнозинството си в Камарата на представителите, което допълнително ще утежни изпълнението на законодателния дневен ред на президента на САЩ през 2019 г.
Украинско-руската криза
И през 2018 г. продължиха спорадичните сблъсъци в Донбас. В края на тази година случаите с Керченския проток и църковния разкол до краен предел обтегнаха отношенията между Русия и Украйна. Кризата около Керченския проток принуди Киев да наложи военно положение, което според Москва е опит на украинския лидер Петро Порошенко да възвърне рейтинга си на одобрение чрез провокация няколко месеца преди президентските избори. Украйна пък обвинява Русия, че продължава да трупа сили по общата им граница. Киев поиска от НАТО да разположи кораби в Черно море, а пък Москва засилва въоръжените сили в Крим. Двете държави си размениха санкции. В средата на годината международните следователи заключиха, че руска ракета е свалила пътническия самолет MH17. През лятото при експлозия загина командирът на проруските бунтовници в отцепилата се от Украйна Донецка област Александър Захарченко. Русия обвини Киев за покушението.
Русия и Турция – „нелибералните демокрации“
Държавните глави на Русия и Турция спечелиха президентските избори. Руският лидер Владимир Путин беше избран за втори пореден шест годишен мандат (четвърти общо). Той получи подкрепа от близо 77%. През тази година Путин организира Световното първенство по футбол, но рейтингът му се стопи от предложената от правителството пенсионна реформа – първата мащабна промяна от ерата на Сталин. През годината единствената реална опозиция беше Алексей Навални, който редовно беше задържан от властите заради неразрешени протести.
В международен план Русия помогна на Дамаск да върне голяма част от територията на Сирия, заздрави отношенията с държави като Турция и Китай и излезе от международната изолация с участието в ключови срещи, включително и с Тръмп. През тази година Путин се е срещал най-много именно с Ердоган.
През юни Реджеп Ердоган и партията му спечелиха президентските и парламентарни избори. Ердоган получи повече от 80% подкрепа. След победата реално цялата власт се съсредоточи в ръцете на турския лидер в резултат на проведения през 2017 г. референдум. В международен план турският лидер влезе в сблъсък със САЩ заради срива на турската лира и случая със задържането на пастора Андрю Брънсън. Ердоган предприе и действия срещу кюрдите в Сирия.
Сръбско-косовските отношения
Напрежението между Косово и Сърбия беше една от основните теми на Балканите. В края на 2018 г. Косово прие законодателни промени за превръщане на силите за сигурност в редовна армия. Сърбия и Русия осъдиха хода, а ЕС и НАТО обявиха, че все още е рано за подобна стъпка. САЩ одобриха решението на Прищина. Преди това Косово разгневи Белград с решението си да вдигне митата върху сръбски стоки. Още в началото на годината лидерът на Гражданска инициатива „Сърбия“ Оливер Иванович беше убит, което допълнително нажежи обстановката.
Помирението между Гърция и Македония
През юни 2018 г. Македония и Гърция сключиха историческо споразумение за разрешаване на дългогодишния спор за името, който датира от 1991 г. Двете държави се договориха Македония да се преименува на „Република Северна Македония“. На 30 септември Скопие организира референдум, на който мнозинството подкрепи сделката, но при ниска избирателна активност от 37%. В момента македонският парламент гласува изменения в конституцията. След това Гърция ще подложи сделката на вот в парламента, където опозицията срещу договореностите е голяма и не е ясно дали то ще бъде прокарано.
Иранската ядрена сделка
Сключеното между световните сили и Иран ядрено споразумение през 2015 г. беше под въпрос в продължение на няколко месеца през тази година, след като през май Доналд Тръмп обяви, че САЩ напускат многостранното споразумение. Няколко месеца по-късно Вашингтон върна санкциите срещу Ислямската република. ЕС, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия обещаха да продължат да изпълняват договореностите. ЕС подготвя механизъм с цел рестрикциите на САЩ да не възпрепятстват търговията с Техеран.
Решението за две държави в Близкоизточния мирен процес е под въпрос
Решението за установяване на две държави – Израел и Палестина, постепенно изгубва значението си като единствения път към траен мир между израелците и палестинците. В началото на декември 2017 г. Тръмп обяви решението си официално да премести американското посолство в Йерусалим и де факто да признае свещения град за столица на Израел. Официалното откриване на дипломатическата мисия стана на 14 май тази година, което съвпадна със 70 г. от израелската независимост. Повечето световни лидери осъдиха действията на Вашингтон, а палестинските власти обявиха, че САЩ повече не могат да заемат ролята на посредник. Решението на американците беше белязано и от бурни протести, при които имаше загинали и ранени.
Аферата „Кашоги“
Саудитска Арабия е обвинена в убийство на известен саудитски журналист и критик на режима. Убийството на Джамал Кашоги разтърси света след разкритията за бруталната екзекуция. На 2 октомври 2018 г. Кашоги, колумнист на „Вашингтон пост“, влиза в саудитското консулство в Истанбул, за да вземе документи за брак и повече не се появява. Според турското разследване Кашоги е ликвидиран от агенти на саудитското правителство по заповед на принц Мохамед бин Салман. Предполага се, че Кашоги е упоен и разчленен в рамките на минути. Рияд отрича обвиненията и твърди, че е извършено от „ренегати“, които ще бъдат съдени.
Климатичните промени се засилват
Последните четири години са най-горещите, откакто учените събират такива данни. 2018 г. е част от тях. Промените доведоха до горещи вълни, суша, пожари (десетки загинали в Гърция) и голямо замърсяване на въздуха в Европа, което принуди някои държави да налагат частична забрана върху използването на дизелови автомобили. На Балканите имаше случаи на западнонилска треска заради покачващите се температури. Отделно Калифорния пламна в големи горски пожари, а в югоизточната част на САЩ беше под ударите на урагани. Четири силни земетресения в Индонезия взеха повече от 3000 жертви.
Сирия, Йемен, Афганистан и Ирак
Конфликтите в Близкия изток и Афганистан продължиха и през 2018 г. В Сирия през тази година правителството с помощта на Русия си върна 2/3 от държавата. В началото на годината сирийските сили започнаха мащабна операция за превземане на Гута, източно от Дамаск. Отделно турската армия започна операция в Африн. Ключов момент беше нанесените от Запада удари по сирийските въоръжени сили. На 7 април беше съобщено за химическа атака в град Дума със 70 загинали и около 500 ранени. Дамаск отхвърли обвиненията, че е използвал химически оръжия. Съветът за сигурност на ООН беше парализиран заради сблъсъка между Русия и САЩ. Седмица по-късно САЩ, Великобритания и Франция нанесоха ракетен удар по правителствени цели в Сирия в отговор на химическата атака. Друг важен момент беше на 17 септември, когато сирийските сили инцидентно свалиха руски самолет, докато обстрелваха израелски бойни самолети. При инцидента загинаха 15 руснаци. Това доведе до напрежение между Израел и Русия. Москва достави С-300 на Сирия в отговор на действията на Тел Авив.
14 милиона души са на ръба на гладна смърт заради конфликта в Йемен между шиитските бунтовници и международно признатото правителство, подкрепяно от водената от Саудитска Арабия коалиция. В края на 2018 г. има повод за надежда, след като враждуващите страни договориха частично спиране на огъня.
През декември тази година Афганистан задмина Ирак като държавата с най-много загинали от тероризъм. Продължава да расте броят на жертвите. Талибаните и ДАЕШ („Ислямска държава“) са повече от всякога активни. През юни талибаните и афганистанското правителство сключиха безпрецедентно примирие за Рамазана – за първи път от началото на войната през 2001 г. Отделно талибаните водят преговори със САЩ за прекратяване на войната.
Ситуацията в Ирак през тази година беше по-стабилна в сравнение с предишните години, въпреки че стотици са загинали при тероризъм. В страната се проведоха парламентарни избори през май.
Мигрантите
Проблемът с мигрантите продължи да бъде основна точка в дневния ред на правителствата. Президентът на САЩ Доналд Тръмп редовно използваше социалната мрежа „Туитър“, за да алармира за мигрантския керван от хиляди централноамериканци, насочили се към Съединените щати, за да търсят убежище. Тръмп дори изпрати армията на границата като политически ход седмици преди междинните избори, за да я изтегли веднага след вота. Според него ключово решение за спирането на мигрантите е стена по границата с Мексико, което се отхвърля от демократите.
И през тази година Европа имаше проблеми с миграцията. Повече от 100 000 души пресякоха Средиземно море – пета поредна година с над 100 000 мигранти, но броят е им е наполовина по-нисък в сравнение с 2017 г. Над 2000 души са изгубили живота си. Темата отново беше предмет на раздори между страните членки. Унгария и държавите от Централна Европа продължиха с антиимигрантската си риторика, а Италия взе крайно решение да не допуска кораби с мигранти на италианските пристанища. Близо 2 милиона бежанци са пристигнали в Германия от 2015 г. Възникналото в германския град Кемниц напрежение по-рано тази година показа колко е деликатен мигрантският въпрос в страната. Думата „солидарност“ отново беше в политическия лексикон по казуса с мигрантите.
Тероризмът
18 814 души са загинали при тероризъм в света през 2017 г., което е спад с 27%. През тази година най-кръвопролитните атентати, с над 100 души, са в Афганистан, Пакистан, Сирия и Нигерия. Зад тях стоят съответно талибаните, ДАЕШ („Ислямска държава“) и „Боко Харам“. Преди няколко дни при терористична атака на коледния базар в Страсбург бяха убити петима души, а 12 пострадаха. Още няколко нападения бяха извършени във Франция и Белгия, при които загинаха няколко души.
Световната икономика и енергийната сигурност
Въпреки стабилното разширяване на световната икономика (повече от 3,0%), международни организации предупреждават за риск от свиване заради негативното влияние на някои търговски мерки. Митата на САЩ върху стомана и алуминий от ЕС и редица други държави, НАФТА 2, сривът в цената на петрола, желанието на Русия и ЕС да заменят долара (дедоларизация) като основно платежно средство в търговията, нестабилността на валутите на развиващи се държави и надулият се балон в технологичния сектор (Apple стана първото публично дружество в света на стойност 1 трилион долара) са само някои от тенденциите през тази година.
През 2018 г. сериозни дискусии се водиха за „Северен поток“-2, „Турски поток“, втечнения газ за Полша от САЩ и от Катар за Стария континент, газовата връзка между Израел, Кипър и Гърция, газопровод между Египет и Кипър и проучването на възможността Западът да получава азерски газ.
И още, телеграфно:
Масовото изтичане на лична информация от „Фейсбук“, популистът Жаир Болсонару спечели изборите за президент в Бразилия; опитът за покушение срещу президента на Венецуела Никола Мадуро, хакерските атаки, 12 момчета и техният футболен треньор бяха спасени след 17 дни заклещени в наводнена пещера в Тайланд; сондата на НАСА InSight кацна на Марс след 7-месечно пътуване; движението МеТоо взе още глави, включително Харви Уайнстийн; кризата в Каталуния; споровете между Гърция и Турция за задържаните войници; „Нежната революция“ в Армения под ръководството на Никол Пашинян; разкритията за сексуалните извращения в Католическата църква; Еритрея и Етиопия постигнаха мир и Франция спечели Световното първенство по футбол за втори път./news.bg
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
