Днес е Световен ден на доброто и Международен на незрящите

На 13 ноември светът отбелязва Международния ден на незрящите и Световния ден на добротата.

Двата дни са съвместени на една дата не случайно, защото са свързани по между си. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри хора винаги изпитват вътрешна потребност да помагат на нуждаещите се.

Международният ден на слепите хора е обявен от ООН през 1946 г. за 13 ноември- рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за слепи. Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите е на французойката Жили Дербемон и в САЩ на Джордж Бонъм. Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г.

Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 г. От 1928 г. до днес Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ в София е основният издател на художествена литература на брайл, а библиотеката му има фонд от почти 2000 заглавия. Първите български „говорещи книги“ са записани през 1959 г.

Отбелязването на 13 ноември като Световен ден на добротата (World Kindness Day) е свързано с това, че на този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. Френският художник Орел създава и специален символ – „открито сърце“.

Според изследванията на психолози, колкото повече добри постъпки върши човек, толкова по-щастлив се чувства. Учени са на мнение, че тези, които дават ежедневно израз на своята благодарност, се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.

Учените от университета в Мичиган (САЩ) констатират, че добрите хора по-малко боледуват и живеят по-дълго. Отбелязват също, че отзивчивите хора живеят средно с около 9 години по-дълго. Когато човек прави нещо добро за другите, неговият мозък изработва по-голямо количество от т. нар. хормони на щастието- ендорфин и серотонин, посочват учените.