Стопанска сграда, без аналог, от културата Хаманджия – първата цивилизация в Европа, е открита при археологическите проучвания на селищната могила Големия остров край Дуранкулак, съобщи Иван Вайсов – от НАИМ към БАН, който бе ръководител на разкопките.
„Тази година е 26 година от проучванията на селищната могила Големия остров край Дуранкулак. През това време открихме две големи сгради от култура Хаманджия, това е 6800 година отсега назад и винаги сме се питали къде са стопанските помещения към тези големи сгради. Тази година имахме щастието да открием именно такава стопанска сграда”, обясни Иван Вайсов, който е син на проф. Хенриета Тодорова и в периода 1977-2004 г. е участвал в проучванията на селищната могила с некропол „Големия остров“ при с. Дуранкулак.
Новооткритата сграда е с площ около 50 кв. метра. Вътре е открито глинобитно съоръжение за съхраняване на зърно, в което са открити изцяло запазени съдове.
„В това помещение открихме пещта за изпичане на хляб, както и хромелното съоръжение за меленето на житото. Това помещение е изгоряло и по време на пожара хората са се опитали да извадят най-ценното от него, като да спасят житото, разбира се, да извадят хромелните камъни, които са изключително ценни, не са успели всичко да извадят. Целият под на помещението беше покрит си изгорели житни семена, включително в бързината някой си изпуснал и огърлицата, която е направена от костни мъниста. През тази година открихме един уникален инструмент, това е едно много остро шило, което е използвано за татуиране. До това шило намерихме и камък, върху който имаше следи от размита червена охра”, посочи Иван Вайсов.
По думите му, конструкцията на това съоръжение за съхраняване на жито, което е имало покрив, който по време на изгарянето и падането е паднал от по-ниска височина, поради което тези съдове не са били счупени.
Тази година община Шабла стартира изпълнението на един проект, който се нарича „Хаманджия –най-старата цивилизация на Европа”. По този проект се предвижда имено това съоръжение да бъде експонирано на място, като експозиционен модул, който ще доведе една допълнителна тежест като експозиция, като експониране на открито на тази най-древна архитектура в Европа.
„Този обект няма аналог засега. Не че няма такива обекти, но не са открити в ареала на култура Хаманджия. Този обект няма абослютно никакъв аналог, тази най-ранна каменна архитектура, извън континентална Гърция, разбира се, засега няма аналог”, категоричен е Иван Вайсов.
Обясни, че селището е било обитавано от индоевропейци. Край Дуранкулак е проучен най-големият праисторически некропол – около 1200 гробове, които са публикувани. Това са високи снажни мъже, индоевропейци, което практически са обитавали по това време Добруджа. Първите каменни сгради, които са огромни – едната е около 150 квадратни метра, другата – 170 квадратни метра, практически не са били сгради за живеене на населението, а са били репрезентативни сгради, вероятно са живели хора, които са управлявали живота на култура Хаманджия, за разлика от по-късното селище, което е култура Варна, когато това си е било селище, имаме някъде около 12 къщи, когато хората са живели в сградите и са си държали домашните животни.
Самото селище от кулура Хаманджия просъществува някъде около 6500 година отсега назад, след което е загинало вследствие на земетресение. „Това най-ранно селище има едно прекъсване, определен период от време и по-късно се изграждат сградите на култура Варна. Самата култура Варна, селището прекъсва окончателно през четвъртото хилядолетие преди Христа – нещо, което се случва и с други селища в региона”, посочи още Иван Вайсов.
Култура Хаманджия-Дуранкулак или само Хаманджия е археологическа култура на уседнали земеделски племена от късната новокаменна епоха. Най-древната фаза е Блатница (Дуранкулак) установена в проучванията на Дуранкулашкото езеро. Неин създател е първото културно уседнало земеделско население в Европа, изградило първите каменни строежи на континента и създало първите в света предмети от технологично обработено, несамородно злато, неголям брой от които са открити в района на Дуранкулак.
Културата е разпространена през 5500 – 4500 години пр.н.е. в северните и югоизточни български земи, от днешна югоизточна Румъния и на юг от Балкана. Наречена е на името на старото, чисто българско до 1940 г., село Хаманджия до Бабадаг Тулчанско.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
