Aмелия Мери Еърхарт се ражда в Канзас на 24 юли 1897 г. Амелия и по-малката й сестра не са възпитавани така, както е положено да бъдат отглеждани девойките в началото на ХХ век.
Двете момичета играят момчешки игри, стрелят с лък по плъхове, катерят се по дърветата, а малката Амелия прави самоделно увеселително влакче – окачва стръмни релси и се спуска по тях с кутия, пише Edna.bg.
Макар и пострадала, с разцепена уста и скъсана рокля, тя е невероятно въодушевена от усещането, че лети. Въпреки това, когато през 1907 г. вижда самолет за първи път на панаира в Де Мойн, Айова, тя отказва на баща си да се качи, защото апаратът й се вижда безинтересен.
До 12-годишна Амелия е обучавана у дома от майка си, баба си и гувернантка. Тя и сестра й постъпват в държавно училище, когато семейството се мести в Де Мойн.
Заради проблеми на бащата с алкохола, уволнението му и конфискация на имуществото, момичетата са изпратени при приятели в Чикаго, където завършват гимназия. Амелия започва да следва в колеж в Пенсилвания, но го напуска. През 1917 г. получава сертификат от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във военна болница в Торонто, но напуска след края на Първата световна война.
За първи път през 1920 г. Еърхарт се качва на самолет. Оттук нататък това става основен стремеж в живота й. Десетте минути на първия полет определят съдбата й. „Просто разбрах, че трябва да летя“ – казва тя.
За да осъществи мечтата си, тя кара камион, работи в телефонна компания и спестява хилядите долари, необходими за уроците по пилотиране. През януари 1921 г. постъпва да учи при Анита Снук – една от първите жени летци.
След шест месеца купува първия си самолет “Кинър Ърстър”, наречен от нея „Канарчето“. С него поставя световен рекорд за жени пилоти над 14 000 фута на 22 октомври 1922 г.
На 15 май следващата година Еърхарт получава пилотска книжка от Международната федерация по аеронавтика, което я прави 16-ата жена с такова свидетелство. През 1927 г. е натрупала почти 500 летателни часа без сериозни инциденти, но поредните семейни финансови неблагополучия я карат да изостави следването, да се премести и отново да започне работа като учителка и социална работничка.
Трудностите на битието не я отказват от авиацията. Тя става член на бостънския клон на Американското общество по аеронавтика, а по-късно е избрана и за негов вицепрезидент. Пише вестникарски колонки, посветени на летенето, работи като търговски представител на самолетостроителната компания „Кинър“.
Постоянството, куражът и амбицията да преследва мечтите си в област, където мъжете проправят пътеки, я правят кумир на ранното феминистко движение. Неин спонсор става дамата от висшето общество Ейми Фипс Гест. Самата тя след първия успешен полет над Атлантика на Чарлс Линдберг искала да запише името си в историята като първата жена, прелетяла над океана, но се отказва заради опасностите.
Амелия е пасажер в полета на Уилмър Шулц и Луис Гордън със задачата да води бордови дневник. На 17 юни 1928 г. 21-часовият полет от Трепъси Харбър, Нюфаундленд, до Бъри Порт Уелс прави Еърхарт знаменитост, въпреки че не е пилотирала. След завръщането си в САЩ екипажът е посрещнат с голям парад, завършил с тържествен прием при президента Кулидж.
Вече знаменитост, Амелия Еърхарт пътува из страната, изнасяйки лекции, пише книги, рекламира търговски продукти, приема мястото на втори редактор в „Космополитън“. Лансира модна линия дамско облекло и куфари, агитира за търговската авиация, финансира собствени авиационни проекти. С Чарлс Линдберг инвестират пари и усилия в създаването на първият редовен въздушен рейс между градовете Ню Йорк и Вашингтон.
Амелия Еърхарт поставя и свои собствени рекорди – тя е първата жена, прелетяла през 1928 г. над Северна Америка. Печели трето място в състезанието за жени Санта Моника–Кливланд през 1929 г. Започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където по нейно настояване се отделят женските рекорди. Международната федерация по аеронавтика също прави това разделение.
През 1931 г. прави нов световен рекорд за височина 18 415 фута. На 20 май 1932 г. прелита самостоятелно над Атлантическия океан за 14 часа и 56 минути от Харпър Грейс, Нюфаундленд, до едно пасище в Кълмор, Северна Ирландия.
Като първата жена, прелетяла над Атлантика е удостоена с орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, орден на Почетния легион от правителството на Франция, златен медал от Националното географско общество и от президента Хърбърт Хувър.
Тя е и първият човек, който прелита от Хонолулу до Оукланд, Калифорния, от Лос Анджелис до Мексико Сити, от Мексико Сити до Ню Йорк. Има многобройни награди от състезанията за жени.
През 1936 г. решава, че е време за нов самолет и околосветски полет. Планираният от нея не е първи около Земята, но е най-дългият – 47 000 км. Амелия избира за навигатори Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март от Оукланд. В Хавай самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но самолетът се завърта, вместо да се издигне, и заради сериозните поражения полетът се отлага.
На 1 юни Еърхарт излита отново само с Нунан – поради метеорологичните условия потеглят от запад на изток. Спират в Южна Америка, Африка, Индия, Югоизточна Азия. На 29 юни пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им още 11 000 км над Тихия океан. На 2 юни тръгват от остров Лае, но изведнъж Самолетът изчезва мистериозно.
До ден днешен се организират експедиции, в търсенето на този исторически самолет и се правят разследвания за случилото се.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
