Кадър: Нова
Учениците ще изучават Вазов и Ботев с помощта на речник. Причината – големият брой остарели думи в българската литература, които съвременните деца не познават.
Според експерти това прави разбирането на творбите почти невъзможно.
Да изучаваш непреходната българска класика се оказва предизвикателство за учениците, родени в 21-ви век.
Ето един цитат от романа „Под игото“ на Иван Вазов: „Той беше висок, камбурест, мършав, постал и кьосе…“ – тук има поне три думи, които биха затруднили децата. На помощ идва новият речник. Той събира над 1 000 остарели, диалектни или чужди думи, използвани в произведенията на българските автори, които се изучат от 6-и до 11-и клас. Срещу всяка дума има обяснение.
Ето и няколко примера. „Которник“ – някога така са наричали затворите и тъмниците или „стобор“, което ще рече ограда. Някога вместо по-модерната дума „парола“ пък са използвали думата „лозинка“.
Децата споделят, че такива непознати за тях думи провалят цялото изречение.
А според учителите, заради непознатите думи, децата бързо се отказват да дочетат творбата до края.
„Губи се интересът и не е добре за мен през две минути да се обяснява дадената дума. Просто трябва да се скъси дистанцията между четивото и читателя, особено когато това са деца.”, разказва Александра Дойчинова, учител по БЕЛ в 51 СУ „Елисавета Багряна“.
Така се ражда идеята за създаване на специален речник. За да напише речника, на автора Марин Гинев му се налага да изчете и „разкодира“ всички български произведения, включени в програмите по литература.
„Иначе няма как да разберат учениците нито духа на епохата, нито мислите, вълненията на героите…просто е невъзможно”, казва Гинев.
Речникът е напълно безплатен и достъпен онлайн.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
