Президентът на Македония Георге Иванов реши да не подпише указа за обнародване на Закона за ратифициране на Окончателното споразумение за решаване на различията, описани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за прекратяване на значението на Временното споразумение от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните, съобщават македонските медии.
В решението, което кабинетът на Иванов изпрати до медиите като писмо, са посочени причините, поради които президентът няма да подпише указа.
В писмото, цитирано от БГНЕС, се казва: „При изпълнението на функциите на президент на Република Македония винаги постъпвам отговорно и върша своите права и задължения въз основа и в рамките на Конституцията, законите и интересите на Република Македония.“
По-нататък се цитират членовете от конституцията, въз основа на които държавния глава отказва да сложи подписа си под документа, договорен от премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас. Иванов твърди, че „няма мандат да подпише указа, тъй като в програмата му от 2014 г. било записано, че „не приема промяна на конституцията с цел промяна на конституционното име“. Президентът подчертава, че „не приема идеи или предложения, които биха застрашили македонската национална идентичност, уникалността на македонската нация, македонския език и македонския модел на съжителство“. Иванов припомня, че за тази изборна програма са гласували 534 910 граждани на Македония, с което е бил избран за държавен глава.
Според президента „споразумението поставя Република Македония в състояние на подчинение и зависимост от друга държава, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, „Гражданин, който ще доведе Република Македония в положение на подчинение или зависимост към друга държава, се наказва с лишаване от свобода от пет години“.
Македонските депутатите с 69 гласа „за“ на 20 юни гласуваха в подкрепа на ратифицирането на споразумението с Гърция, постигнато на 17 този месец в Преспа.
Според конституцията и парламентарния правилник в случай на вето от президента, законът отново отива в парламентарна процедура, но тогава ще трябва да бъде гласуван с абсолютно мнозинство от общия брой депутати, т.е. да получи зелена светлина от най-малко 61 депутати. Законът в този случай отново се изпраща на президента, който според Конституцията е длъжен да го подпише.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
