Защо котките са по-капризни от кучетата?

Снимка: Pixabay

Всеки, който е виждал как котката повръща, след като дъвче трева, знае, че нашите мъркащи приятели не са естествени растителноядци. Затова може да се изненадате, когато откриете, че тези малки хищници споделят някои важни гени, които по-често се асоциират с тревопасните животни. И това може да ни помогне да разберем защо котките подбират толкова, когато става въпрос за храна.

Нови изследвания показват, че котките имат гени, които защитават растителноядните животни от поглъщане на отровни растения, позволявайки вкусовите им рецептори да различават горчивия вкус. Животите използват усещането си за вкус, за да разберат дали една храна е питателна, или вредна. Сладкият вкус сигнализира за наличието на захари, които са важен източник на енергия. А горчивият вкус от своя страна се е развил като защитен механизъм срещу отровните вещества, които често се срещат в растенията и неузрелите плодове.

Еволюцията многократно е променяла вкусовите рецептори на животните, за да отговарят на хранителните им нужди. Промените в храненето на животното може да елиминира нуждата да долавя някои вещества в храната и така рецепторните гени мутират, разрушавайки способността си да създадат работещ протеин.

Пример за това са строго месоядните котки, които са изгубили рецепторите си за сладко. Но ако разпознаването на горчиво служи, за да предупреждава за растителни токсини, тогава очевидно е, че котките, които (обикновено) избягват да ядат растения, не би трябвало да могат да усещат и горчивия вкус. Хората и други растителноядни животни могат да усещат горчивото, защото притежават гени за рецептори на горчивия вкус. Ако котките са загубили способността си да усещат горчивото, би трябвало да открием поредица от мутации в рецепторните им гени.

Специалисти по генетика от Monell Chemical Senses Center във Филаделфия, САЩ изследваха генома на котките и други месоядни бозайници като кучета, порове и бели мечки, за да видят дали нашите месоядни братовчеди имат гени, които могат да различават горчивото. Те откриват, че котките имат 12 различни гена за различаване на горчивия вкус. Кучетата, поровете и белите мечки са също не им отстъпват. Но ако месоядните животни е малко вероятно да попаднат на горчиви хапки месо, защото са им тези гени?

За да разбере това, Пейхуа Дзян, молекулярен биолог в Monell подлага котешките вкусови рецептори на изпитание. Той добавя котешкия рецепторен ген към човешки тъканни клетки в лаборатория. Когато се комбинират, клетката и генът реагират като вкусов рецептор, който реагира на химикалите, покапани върху него. Дзян открива, че котешките вкусови рецептори отговарят на горчивите вещества в отровните растения и към съставки, които активират и човешките рецептори за горчиво. Котешкият рецептор, известен като Tas2r2 реагира на химикала денатониум бензоат, горчиво вещество, с което често мажат пръстите на децата, които си гризат ноктите.

И така, защо котките са запазили способността си да различават горчивия вкус? Собствениците на домашни котки знаят колко непредсказуем може да бъде изборът им на храна. Някои от „подаръците“, донасяни от дворните котки, включват жаби и други животни, които могат да съдържат горчиви и отровни вещества в кожата и тъканите си. Резултатите на Дзян показват, че рецепторите за горчиво дават възможност на котките да засекат тези потенциални отрови, давайки им възможност да отхвърлят вредните храни и да избегнат отравяне.

Но колко често котките действително попадат на горчиви и отровни вещества в тяхната съставена предимно от месо диета, в сравнение с множеството растителни токсини, на които могат да попаднат техните вегетариански сродници? Според Дзян не достатъчно, за да се обясни защо котките са запазили целия този арсенал от рецептори.

Вместо това котешките вкусови рецептори са се развили по причини, различни от вкуса. При хората рецепторите за горчиво се откриват не само в устата, но също така и в сърцето и в белите дробове, където се смята, че са способни да откриват инфекции. Остава да се открие дали и при котките рецепторът за горчиво служи и като детектор за заболявания.

Откритието на рецептори за горчиво у котките може да обясни факта защо те са толкова придирчиви към храната. Но и техните всеядни сродници – кучетата – имат сходен брой рецептори за горчиво. Защо тогава котките са толкова капризни? Един от отговорите може да се търси в начина, по който котешките рецептори засичат горчивите вещества. Изследвания, публикувани по-рано тази година, предполагат, че някои от котешките рецептори за вкус са особено чувствителни към горчиви съставки и дори по-чувствителни към денатониума, отколкото е същият рецептор при хората.

Може би котките са по-чувствителни към горчивите вещества, отколкото кучетата, или могат да усетят повече горчиви съставки във всекидневната си храна. Неща, които са безвусни за нас или за кучетата, вероятно имат неприятен вкус за котките. Тъй че вместо да наричаме котките капризни, можем да ги окачествим като изтънчени дегустатори с изострено небце.

Източник: obekti.bg

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама