Красимира Александрова, директор на Националната Библиотека в София: Дарителите ги има и в наши дни

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” ще отбележи Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост с представянето на новата си изложба –  „Българската ръкописна традиция през вековете“. Тя е част от поредицата културни събития за 140-годишнината от учредяването на библиотеката.

Друга изложба, която ще може да се види, е „Преди Гутенберг и след това“. Тя е придружена от демонстрации на печат с Гутенбергова преса от Диян Павлов-Джими. Eкспозицията проследява появата и развитието на различните писмености, както и на средствата, начините и материалите за писане – от Месопотамия и Шумер, през Китай и Египет, Елада и Рим, Средновековието, Европейския Ренесанс и Българското Възраждане, до изобретателя на системата за тиражирано книгопечатане Йоханес Гутенберг и съвременната пачатарска техника.

На празника библиотеката ще е отворена за посещение от 12 до 14 часа.

По случай 24 май и юбилея на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ екипът на „Нова Вест“ се свърза с настоящия директор на институцията – доц. д-р Красимира Александрова.

Доц. д-р Красимира Александрова заема поста директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) на 26 май 2016 г. след проведен конкурс. Тя има повече от 25 години стаж като библиотекар. През периода 1980-1998 г. е била главен библиотекар на библиотеката на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, а от 2004 до 2013 г. – директор на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен.
Красимира Александрова е и университетски преподавател, ръководител на Лаборатория по библиотечни технологии, комуникации и информиране – LibLab. Научните ѝ интереси са в областта на библиотекознанието и съхраняването на книжовното наследство. Има изследвания в сферата на националната и чуждестранна библиография, както и в дигитализацията на библиотечните колекции. През май 2017 г. доц. Александрова бе избрана за действителен член на Международната академия по информатизация.

Ето какво ни разказа тя за инициативите, събитията и целите на библиотеката за тази година.

– Доц. Александрова, бихте ли ни разказали с няколко изречение за създаването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“?

– През настоящата 2018-а ние отбелязваме 140 години от създаването на Националната библиотека. Това е първата културна институция, създадена в Следосвобожденска България – много красноречив пример за тогавашното отношение към знанието, към културата, към такива институции на духа, каквито са библиотеките. В първоначалната си форма колекциите на библиотеката, както в повечето големи книгохранилища и в България, и по света, се формират на базата на дарения. Иван Денкоглу е първият дарител, който осигурява възможност новосъздадената институция да започне да изгражда своите колекции и фондове. Тази традиция продължава да е жива и днес. По тази причина през декември ще отбележим 140-годишнината от създаването на Националната библиотека на България с конференция, посветена на дарителството в културната ни история, защото дарителите ги има и в наши дни. Това е традиция, която ние като нация сме съхранили.

– Какви инициативи предприемате по повод 140 години от създаването на Националната библиотека?

– Календарът ни през цялата година е запълнен с поредица от събития, посветени на празника. Всеки месец от 2018 г. е обвързан с една от дейностите на библиотеката. Например, януари беше месецът на отдел “Карти и графики”. Колегите подготвиха изложбата “Европа в старите карти”, в която включиха част от дарението на инж. Любен Божков, от което започва обособяването на картографската ни колекция. Картите са уникални. Копия на 12 от тях използвахме за уникалния календар на Националната библиотека за 2018 г. Той предизвика огромен интерес, включително сред колекционерите, тъй като го представихме на фона на оригиналните карти, които за пръв път показахме пред по-широка аудитория.
Месец февруари бе свързан с Националната библиографска агенция. Една от функциите на Националната библиотека е изготвянето на националната библиография. Подготвена бе много интересна презентация, обвързана пряко и с комплектуването на библиотечните фондове, и с популяризирането им, и с международния ни обмен. През април фокусът беше върху дейността на Реставрационния център, какъвто не функционира в останалите български библиотеки. Експертите реставратори на Националната библиотека организираха тематична работилница, в която се включиха много наши читатели и студенти от Художествената академия.
Разбира се, не пропускаме по никакъв начин нашите уникални колекции с ръкописи и старопечатни издания, с документи от ориенталската ни сбирка и от Българския исторически архив, на които също ще посветим специални събития до края на годината. Кулминацията на честванията е планирана за 10 декември, тъй като на тази дата преди 140 години е подписан протоколът за учредяването на Народната библиотека на България. Тогава ще проведем и международната конференция за дарителството, ще открием и голяма изложба, на която ще представим съвременната Национална библиотека. За целта вече работим по създаването на албум за нейните съкровища. Иначе до края на 2018 г. в специална витрина пред Централното фоайе на всеки две седмици показваме по един уникален документ, свързан с историята на библиотеката и нейното книжовно богатство. Така празничността маркира цялата година.

– Какво планирахте по случай 11 май – патронния празник на библиотеката и професионален празник на библиотечните и информационни работници?

– Програмата ни е доста по-различна от стандартната за отбелязване на празника. Още в края на работния ден на 10 май поднесохме венец пред паметника на светите братя Кирил и Методий. По традиция изнесохме и иконата на първоучителите в Централното фоайе на библиотеката и я окичихме с цветя. На 11 май озаглавихме празничната си инициатива „Националната библиотека дарява”. Включихме се кампанията на Столична община, наречена „Новата гора”. С доброволен труд голяма група библиотечни специалисти посадиха 140 акациеви фиданки в района на Суходол. Правим го, защото сме дълбоко убедени, че не само трябва да искаме, не само трябва да получаваме, но и трябва да даваме – това е исконна библейска истина. Убедена съм, че има дълбока символика в засаждането на дръвчета именно от библиотекари – ние имаме фонд от над 8 милиона библиотечни единици, които за да бъдат създадени (изключваме пергаментите), са изсечени не малко гори. Така че изразихме своята съпричастност към създаването на нови горски масиви.

Направихме и три дарения на книги. Двете са за читалището в Нови Хан и за дома за стари хора в Банкя, а третото, което организирахме с особен респект, ще замине за чужбина. Наскоро имахме среща с дипломати от посолството на Ирак в София, които отправиха молба към нас да ги подкрепим в каузата за възстановяване на библиотеката в Мосул. Знаете, че при бомбардировките тя е почти напълно разрушена, но впечатляващото е, че жителите на града, независимо от тежката ситуация, успяват да пакетират и спасят част от книгите, отнасяйки ги в домовете си. Сега, след войната, те ги връщат на библиотеката, чието възстановяване е основна мисия на държавата. А Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се включва в тази кампания за съхраняване на културата и на знанието в библиотеката в Мосул.

– Бихте ли ни разказали малко за инициативата „Осинови книга в НБКМ“, която е част от дарителската ви програма?

– Това също е кампания, която в настоящата година стана още по-популярна. Много ни радва фактът, че се включват и частни лица, и организации. Сред най-пресните примери са учениците от столичното 125 СУ “Боян Пенев”, които сами събраха и дариха повече от 1500 лева за реставрирането на четири безценни ръкописа от нашия фонд. А преди броени дни гостите на премиерата на книгата “Арменски легенди и поеми”, организирана от “Гражданско сдружение Арарат 1976”, дариха повече от 800 лева за същата кампания. Интересът към нея е голям, но както ние обичаме да казваме, съкровищницата ни е толкова уникална и голяма, че всеки, който се докосне до нея, става наш съмишленик и има желание да ни подкрепи. Защото усилията за съхраняването и опазването на библиотечните колекции са непрекъснати. Това е процес, който трябва да се осъществява превантивно, за да можем с общи усилия да удължим живота на наистина уникалните документи.
В тази връзка, мога да споделя още нещо, с което се гордеем. Наскоро, по време на 15-ото издание на Международното изложение по културен туризъм във Велико Търново, за първи път беше учреден приз за инвестиции в областта на културния туризъм. Неговата цел е да стимулира усилията, свързани със съхраняването на паметта, с опазването и възстановяването на книжовното наследство. И за наша радост, беше оценен миналогодишният ни труд за 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски – електронното издание на неговото тефтерче. За него наградата бе присъдена на Националната библиотека. Затова решихме да продължим тази наша инициатива, реализирана изцяло с доброволен труд на наши приятели, съмишленици и колеги, обединени от общата кауза. И съвсем скоро, в края на месец май във вашия град Варна, ще представим следващото безценно тефтерче от фонда на Библиотеката – това на Христо Ботев. Оригиналът се съхранява в трезорите на БНБ, където са най-ценните документи на НБКМ, но след броени дни ние ще покажем неговия електронен вариант в едно уникално издание.

Тефтерчето на Ботев ще бъде представено в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ заедно с доклад „Съхраненото знание: Подходи за опазване на книжовно-документалното наследство в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Презентацията ще се състои на 29 май от 9:15ч. и ще бъде представена от доц. Александрова.

– Каква е идеята на клуб „Писмена“ към Националната библиотека? Какви хора се включват в неговата дейност?

– Това е клуб, който започна с идеята да бъде свързан с литература и изкуство, с изграждане на взаимоотношения между творци и посетителите на библиотеката, нашите потребители. И трябва да Ви кажа, че интересът е голям. И въпреки изключително натоварената ни програма и решението клуб „Писмена“ да се провежда веднъж месечно, често се налага това да се случва два пъти или три пъти в месеца. Много автори изявяват желание да бъдат представяни техни първи издания именно в Националната библиотека. Каним и популярни творци, които да разкажат за своето творчество, да се срещнат с публиката, да могат да обменят мисли, да споделят идеи. Наистина се получават незабравими срещи.

– Научихме, че не са били отпускани средства за основен ремонт на Библиотеката от 1953 година насам.

– Тогава е била построена нашата сграда. Да, за съжаление, това е един от сериозните проблеми, който стои на дневен ред и аз лично много се надявам, че ще бъде взето решение на високо държавно ниво, за да може да се реши този въпрос и в следващите няколко десетилетия да не коментираме проблемите със сградния фонд на Библиотеката. Защото това е национална културна институция, която наистина има много специфична роля в живота и на столицата, и на страната ни. Знаете, че Националната библиотека е в центъра на града, тя е паметник на културата, посещава се от много гости. Отделно, може би приоритетно, трябва да спомена, че ние полагаме наистина огромни усилия да съхраняваме нашите съкровища, нашите колекции. Необходима ни е обаче подкрепа, каквато се полага на всяка национална институция.

– Надявам се, че нещата ще се развият бързо и че ще има средства, колкото се може по-бързо!

– Да, всички в Библиотеката имаме тази надежда.

 

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама