Снимка: 168chasa
В разгара на празненствата в центъра на София неизвестно лице хвърля бомба по дефилиращите ученици и ранява тежко 20 души. Сутринта на 24 май 1921 г. столицата осъмва покрита от мрачни облаци, предвещаващи нещо зловещо.
Вали ситен дъжд. Независимо от лошото време денят на светите братя винаги събира хората по площадите, пише 168chasa.bg.
Градът има празничен вид. Въпреки недоимъка улиците и сградите са богато украсени с гирлянди и цветя. Навред висят ликовете на солунските братя.
Към 9,30 часа облаците се разсейват и грейва слънце. От всички краища на столицата към центъра потеглят колони от ученици, съпровождани от духова музика и биене на камбани. Около катедралата „Света Неделя“ и по централните улици се струпва многохиляден народ.
Ентусиазираното множество се насочва към храма „Св. Александър Невски“. Там е отслужен тържествен молебен.
След това министърът на просветата Стоян Омарчевски произнася вълнуваща реч. Тълпата вика мощно „ура“. Няколко военни и ученически оркестъра свирят „Шуми Марица“. След химна започва традиционното шествие по „Цар Освободител“ към двореца.
Най-отпред вървят висшите духовници с икона на св. св. Кирил и Методий. След тях крачат официалните лица, начело с министър Омарчевски. След тях маршируват юнкерите и опълчението и накрая учениците. По двата тротоара народът е направил гъст шпалир. Усмихнатото множество размахва знамена и букети. Минават покрай двореца, където Фердинанд ги приветства.
Часът е 11 и 15. Тържествената процесия преминава по столичните улици „Търговска“ и „Дондуков“. Когато достига до пресечката на „Дондуков“ и „Калоян“, близо до магазина на Коста Дабо, се разнася адски тътен. Сред манифестиращите ученици е хвърлена бомба.
Тя избухва между редовете на „скаутите“, деца на руски емигранти, и учениците от 3-та прогимназия. Писъци заглушават музиката. Настъпва невероятна суматоха. По жълтите павета се търкалят окървавени тела. Музиката спира. Паникьосани родители се втурват да търсят децата си.
Хората се отдръпват от пътя, за да направят път на файтоните. Започва бързо товарене на ранените и извозването им към болницата. Полицията реагира светкавично и осигурява кордон. Тежко ранени са 11 души. Те са откарани в Александровска болница. Други 8 са леко ранени. На тях им е оказана медицинска помощ в Първа градска лечебница.
Пострадалите са на възраст между 13 и 43 години. Половината от тях са ученици. За щастие няма убити, но това не прави атентата по-малко зловещ. Според разказите на очевидци атентаторът побягнал по улица „Калоян“. Някои от присъстващите се опитали да го подгонят, но той гръмнал три пъти във въздуха и отказал мераклиите. После продължил да бяга по улица „Княгиня Клементина“ (днес бул. „Стамболийски“ в София). По пътя захвърлил перуката, мустаците и брадата, с които бил дегизиран.
Пред кафене“Континентал“ някакъв стражар се опитал да го задържи, но атентаторът стрелял, счупил джама на кафенето и светкавично се отскубнал. Прекосил Градската градина и оттам нататък следите му се губят.
Също толкова бързо народният гняв се стоварва върху комунистите. Близо до мястото на взрива се намирал един от клубовете на червените. Някой от тълпата се провикнал, че бомбата дошла оттам.
Без да е ясно кой е извършил атентата, хората жадуват за отмъщение. Тълпите се насочват с бързи крачки към клубовете на комунистическата партия – Синдикалния дом на улица „Кирил и Методий“ и Народния дом на Лъвов мост. Екзалтираните граждани се разделят на два потока. Първият клуб е нападнат с камъни и тояги. Намиращите се вътре панически се изпаряват при вида на разяреното множество и летящите твърди предмети.
Сред разяреното море от протестиращи се издига набързо скалъпен плакат с надпис: „Искаме отмъщение за невинните жертви“.
Някакъв мъж от намиращите се в сградата се опитал да усмири тълпата, но бил премазан и откаран в болница в тежко състояние. В рамките на няколко минути прозорците са изпочупени. Инвентарът е напълно разфасован. Разрушителната енергия е толкова силна, че никой не се сеща дори да открадне нещо. Всички документи и книги са изгорени, но до сериозен пожар не се стига.
След оттеглянето на тълпата от сградата са останали само стените Парчета от изпочупени маси, столове, врати, черчевета и печатарска техника се валят в прахоляка. Клубът на Лъвов мост в столицата има още по-незавидна участ.
Нападателите проникват вътре и започват да рушат. Един възрастен мъж се появява победоносно на балкона на втория етаж и с викове „ура“ и „да живей България“ приветства множеството. След като изпочупват всичко, което намират вътре, нападателите подпалват клуба и той изгаря до основи. Покрай него, изгаря и складът на кооперация „Освобождение”.
Въпреки инцидентите след обяд тържествата продължават, все едно нищо не се е случило. Празничното настроение е възстановено. След като задоволяват жаждата си за мъст, погромаджиите се връщат в центъра и се включват в уличните купони. По градинките са устроени ученически забави. Раздават се безплатно кебапчета. Вечерта се правят банкети. Евтините зрелища бързо заличават спомена от сутрешните събития и не позволяват на страха да вземе надмощие.
Извършителят на атентата остава неразкрит, въпреки че обявената награда за главата му достига космическата стойност от един милион лева. Вестниците разпространяват скица на атентатора, но това не помага. Няма дори заподозрян. Тиражират се противоречиви слухове по адрес на незнайния бомбаджия. Всичко това обърква следствието и тушира обществения интерес.
Погромаджиите се отървават само с мъмренеи то предимно от потърпевшата страна. Не е за подценяване и фактът, че просветният министър Стоян Омарчевски през 1921 година въвежда нов правопис в българския език. Това е посрещнато с неприязън от консервативните сред и и от противниците на БЗНС, чийто министър в правителството на Стамболийски е реформаторът Омарчевски. Тези среди фанатично смятат, че премахването на буквата е атака срещу символите на българщината.
Столичните екшъни на 24 май стават повод и за разчистване на политически сметки. Комунистите се дистанцират от атентата и обвиняват правителството в провокация. Основанията за това са няколко. Предишния ден министър Омарчевски посетил някои високопоставени комунисти и ги заплашил с думите:
„Вардете се на празника да не направите някое предизвикателство!“ Към това червените прибавят и съзнателното бездействие на полицията.
Управляващите заклеймяват комунисти и анархисти.
В деня преди атентата, по време на тържествено събрание в Народния театър, е имало провокации от страна на група комунисти. Същия ден анархистите разлепват из цяла София апели, в които призовават да не се празнува 24 май, защото бил буржоазен празник. Инцидентите са идеалният повод за правителството да се разправи с противниците си отляво.
В столицата са извършени масови арести на подозрителни лица. Задържани са активисти на БКП, а домовете им са обискирани. Следствието установява, че млада комунистка от Кукуш предупредила предния ден свои земляци да не ходят на тържествата, защото „ще се случи нещо”.
Криминалистите, от своя страна, твърдят, че бомбата е с малка мощност, и атентаторът не е искал да убива. Истината и досега не е разкрита.
Интерпретациите на събитията са пречупени през призмата на политическите пристрастия. Изразените мнения от политици и криминалисти са далеч от гледната точка на нормалните хора, за които атентатът е чудовищно престъпление, жертви на което стават невинни деца, а погромите са изблик на долните животински страсти на тълпата.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
