Снимка: pravoslavieto.com
На 11 май Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, живели през IX век.
Кирил и Методий са първите славянски и български светци. Отначало Църквата празнува паметта им в деня на тяхната смърт – свети Кирил на 14 февруари, а свети Методий – на 6 април. Но тъй като били родни братя и делото им ги обединява, се появило желание в славянските църкви тяхната памет да бъде почетена с едно общо честване.
Светият Всеруски Синод по повод празнуването на хилядагодишнината от Моравската мисия на просветителите взел следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г.,11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“. След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий.
Заслуга за провъзгласяването на празника за училищен и общонароден имат братята Найден и Константин Герови. През 1851 г. те заедно с други родолюбиви българи решават да именуват училището в Пловдив „Кирил и Методий“, след това започва да се празнува неговият патрон.
Известия за празнуването на 11 май във възрожденската ни книжнина намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. Денят на светите братя е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. През 1858 г. „Цариградски вестник“ помества покана от Йоаким Груев за всеобщо честване на паметта на Кирил и Методий като училищен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник” – служба за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковнославянски език.
Ентусиазъм обхваща многобройни български селища, по вестниците се появяват дописки за тържествено честване на празника, държат се речи за подвига на двамата братя. През 1867 г. Христо Ботев държи реч в Калофер, в която призовава народа да следва примера на светите братя за всеобща свобода и просвета.
Образите на Солунските братя съпътстват българските въстаници по време на Априлското въстание и българските опълченци по време на Освободителната война. На Самарското знаме са извезани ликовете на Кирил и Методий.
След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени”. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май), който се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
Делото на светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий има огромно културно значение. То открива нова епоха в Европа. Нарушава традицията богослужението да се извършва на латински и гръцки и въвежда като богослужебен трети език – старобългарския. Кирил и Методий създават азбука, която се посреща в света като необикновено явление. Те поставят началото на славянската книжнина, която впоследствие ще се превърне в голяма културна и обществена сила.
11 май е професионален празник на библиотечните и информационните работници, както и патронен празник на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
Имен ден празнуват: Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
