На 5 май се навършват 142 години от Баташкото клане – едно от най-трагичните събития в историята на България.
Извършено е от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но е помилван от султан Абдул Хамид II след подписването на Берлинския договор през 1878 година.
Батак се включва в Априлското въстание на 22 април 1876 година и след двуседмична неравностойна битка с турската армия загиват пет хиляди души от шестхилядното му християнско население, а градът е изгорен до основи.
Като стратегическо място на IV революционен окръг, ролята на Батак в Априлското въстание е била да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища, за да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. По тази причина градът се оказва и под прицела на врага.
Когато въоръжените мъже в Батак въстават, срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Първенците на селото и чорбаджиите решават, че трябва да спасят живота на местните и затова му предават оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците.
На 1 май обаче, при предаването на оръжията, башибозуците нападат чорбаджиите и ги посичат. Така се поставя началото на клането, което продължило до 5 май.
Ето как Захари Стоянов описва в „Записки по българските въстания“ тези и част от по-нататъшните събития:
„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в ужас и трепет. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край“.
Изплашено, голяма част от населението се скрива в къщите си. На 2 май много българи се прислояват в Богдановата къща и предават оръжието си срещу обещание да бъдат помилвани. Въпреки че се предават, всички те стават жертва на башибозуците.
Около 250 души намират убежище в училището, а други 3 000 от останалото живо мирно население потърсили защита в църквата „Света Неделя“. Тя била последната крепост на разбунтувалите се батачани.
През нощта на 2 срещу 3 май башибозукът прониква в църковния двор и избива всички, намиращи се в него. Същата участ сполетява и криещите се в училището батачани.
Сутринта на 3 май е разбита и защитата на църквата, продължила три дена. За да принудят хората да се предадат, башибозуците започват да стрелят и да хвърлят запалени факли през прозорците на храма. Част от хората загиват заради недостиг на кислород, а други – пронизани от куршум. Нападателите предлагат на оцелелите да се предадат, за да останат живи. Обречени, те отварят вратите на църквата, но клането продължава още няколко часа.
На 5 май Барутанлията издава заповед всички оцелели да се съберат пред църквата, за да се съставят списъци на убитите. Но това се оказва измама. В този ден са убити 300 души – последните баташки мъченици.
Местата на клането са описани в репортажите на американския журналист и военен кореспондент Джанюариъс Макгахан. Благодарение на неговите сведения събитията от България достигат както до вестниците „Дейли Нюз“ и „Ню Йорк Хералд“, така и до цяла Европа.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
