Изригването на вулкан е тласнало Исландия към Християнството

Снимка: Borvan53 / Wikipedia
Тъмен базалтов пясък и яркозелен мъх в дъното на вулкана Елджа.

Какво общо може да има вулканично изригване, средновековна поема и приемане на християнството? Очевидно, в Исландия – много.

Вулканът Елджа (Eldgjá) има два рекорда – най-големият вулканичен каньон в света, дълъг около 40 км, 270 м дълбок и 600 м широк, а също и най-големия изливане на лава в историята на Исладия, с около 20 км3 магма върху площ от около 800 км2. Това количество е достатъчно, за да покрие цяла Англия със слой от 20 сантиметра.

Спомените за това драматично събитие в историята на Исландия са записани в апокалиптична средновековна поема и са станали фактор за приемането на християнството на острова, показват нови изследвания, публикувани в Climatic Change, цитирани в сайта на Университета Кеймбридж.

Многодисциплинарният екип учени използва информация от ледени ядра и дървесни пръстени от времето на това изригване, случило се малко след като островът е колонизиран от викингите и келтите около 874 г., но досега датата на изригването бе несигурна. Това възпрепятстваше изследването на вероятните му последици.

Екипът определи датата на изригването, използвайки проби от ледените натрупвания в Гренландия, които пазят следи от вулканичния отток на Елджа. Използвайки уликите, съдържащи се в ледените ядки, учените откриват, че изригването започва около пролетта на 939 г. и продължава поне през есента на 940 г.

Изригването трябва да е имало огромно влияние върху ранните заселници. Изхвърлянията на такива количества лава са редки и впечатляващи – огромни потоци от лава поглъщат пейзажа, унищожавайки всичко по пътя си.

„Изригването става по времето на първите две или три поколения исландски заселници„, разказа водещият автор д-р Клайв Опенхаймер (Clive Oppenheimer) от катедрата по география на Кеймбридж.

След като получава дата за изригването на Елджа, екипът изследва ефекта му върху хората в Исландия и извън нея. Те откриват, че облакът от серен прах се разпространява в части на Европа, което води до отслабване на слънцето и му придава кървовочервен цвят, което е отразено в ирландските, германските и италианските хроники по онова време.

 

 

Снимка: Clive Oppenheimer
Това е част от 40-километровата пукнатина Eldgjá в Южна Исландия. Вулканично изригване през десети век причини наводнение от лава, най-голямото известно в историята на острова, а може би е дало и тласък за приемането на християнство от островитяните. 

Изригването води до захлаждане на климата, тъй като праховият слой намалява количеството слънчева светлина, достигаща до повърхността, което се вижда по дървените пръстени в северното полукълбо. Доказателствата, които се съдържат в дървесните пръстени, предполагат, че изригването е предизвикало едно от най-студените лета от последните 1500 години.

„Застудяването през лятото на 940 г. е най-силно изразено в Централна Европа, Скандинавия, Канада, Аляска и Централна Азия, като средната лятна температура е по-ниска с 2°C„, разказва съавторът професор Маркус Стофел (Markus Stoffel) от Университета на Женева.

 

Дендрохронологията е метод за изследване на събитията по дървесните пръстени.Годишните пръстени са летопис, един вид дневник или по-скоро годишник, който съдържа информация за това какво се е случило с дървото и около него – дали годините са били особено горещи, студени, сухи или влажни.

Изригването е имало опустошителни ефекти, най-вече върху хората в Исландия, но и за хората по целия свят. Това събитие е променило метеорологичните условия, причинявайки сурова зима и унищожаването на реколтата на много места.

„Това е било огромно изригване, но все пак бяхме изумени колко изобилни са историческите доказателства за последствията от изригването. От Северна Европа до Северен Китай хората преживят дълги, сурови зими и тежка пролетно-лятна суша. Настъпват нападения на скакалци и смъртност по добитъка. Гладът не е повсеместен, но в началото на 40-те години на 10-ти век четем за глад и масова смърт в някои части на Германия, Ирак и Китай“, разказва съавторът д-р Тим Нюфийлд (Tim Newfield) от катедрата по история и биология на Университета на Джорджтаун.

Интересното е, че това драматично изригване може да е имало друг ефект в Исландия: то тласка жителите на острова към християнството.

Лесно е да се направи връзка между образите на ада, както са писани в Библията („огън и жупел“) и реалните вулканични изригвания – съпътстващите ги огън, мирис на сяра и мълнии са използвани от християнските проповедници като знамение и повод хората да се покаят за греховете си или да бъдат изправени пред вечно проклятие.

Исландската християнизация започва през 999 г. и се утвърждава през 11 век. Най-известната средновековна поема на Исландия, Вьолуспа (на ислански Völuspá – „Пророчеството на свещеника“), датирано от 961 г., разказва историята за края на езическите богове на Исландия и идването на нова епоха – времето на нов, единствен бог.

 

Снимка: Oppenheimer et al.
Codex Regius – исландски кодекс, в който се съхраняват много стихове от Старите Еди. 

Част от стихотворението описва ужасно изригване с огнени експлозии, осветяващи небето, а Слънцето е затъмнено от гъсти облаци пепел и пара:

„Слънцето стана черно, земята потъва в морето, ярките звезди падат от небето.
Парата бликва нагоре с това, което подхранва живота, пламъците се носят високо в небето“.

 

Апокалиптичното изображение в стиховете отбелязва огнения край на света на старите богове. Това е „съдбата на боговете“ – Рагнарьок.

Рагнарьок. Последната битка на старите богове – Тор се сражава със страшния си чук. Картина на Емил Дойплер (1905)

Всичко това може да изглежда условно (в края на краищата, те са обичайни теми), но това описание много напомня на изригване. Поемата продължава по-нататък, говорейки за студеното време – а в старогерманската митология самият Рагнарьок е последван от много студено време, напомнящо за вулканична или ядрена зима.

Изследователите предполагат, че тези линии в поемата може би са били предназначени да припомнят страшните спомени за изригването, за да стимулират мащабната религиозна и културна промяна, която се случва в Исландия през последните десетилетия на десети век.

„Тълкуването на стихотворението като пророчество за края на езическите богове и тяхното заместване от един, единствен бог, предполага, че спомените за това ужасно вулканично изригване са провокирани целенасочено, за да стимулират християнството на Исландия“ – отбелязва Опенхаймер.

 

Източник: offnews.bg

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама