Организираха контрапротест в подкрепа на Гинка

Кадър: Нова тв

Дали на шега или не активисти организират контрапротест в подкрепа на Гинка.

Като най-активни се отличават членове на „Да, България“.

Интересен факт е, че протестът е заплатен със SudjuKoin. Даже и да е шега е доста неуместна на фона на нарастващото напрежение.

Преди няколко дни стана ясно, че Гинка Върбакова е крайният собственик на „Инерком“.

Информацията, свързана с източниците на финансиране на сделката по продажбата на бизнеса на ЧЕЗ Груп в България, предоставена от министър-председателя Бойко Борисов на народните представители вчера, е получена от кабинета на премиера Андрей Бабиш след като беше поискана от премиера Борисов при проведения телефонен разговор между двамата.

Върху нея няма гриф за сигурност, но поради факта, че не е съставена от орган на изпълнителната власт в България и съдържа данни за евентуални бъдещи банкови операции, е заведена в секретното деловодство на Народното събрание.

Очаква се утре Гинка да прекрачи прага на Народното събрание. Тя беше поканена от Делян Добрев.

„Отправили сме покана към представителя на купувача – Гинка Върбакова, оповести председателят на енергийната комисия в НС Делян Добрев пред медиите в парламента. Надявам се тя да се отзове на утрешната среща, за да й зададем всичките въпроси“, допълни депутатът от ГЕРБ.

След дни на „високо напрежение“ сделката за активите на чешкото енергийно дружество ЧЕЗ в България отива към своя логичен край – сделка просто няма да има.

Всъщност редица въпросителни възникнаха още от обявяването на българския купувач на активите – фирмата „Инерком България“, собственост на никому неизвестната в енергийните среди Гинка Върбакова. Фирмата й пък била създадена специално за да участва в сделката. Самата сделка е оценена на 343 млн. евро, затова и редица наблюдатели се усъмниха, че зад Гинка стои задкулисен играч, който прави опит да „прилапа“ българските активи на ЧЕЗ, чието неправилно управление би застрашило както енергийната, така и националната сигурност на страната.

Подобни подозрения бяха изказани и от президентската трибуна. „Всякакъв въпрос, че това е сделка между две търговски дружества е нещо, с което ни заблуждават. Става въпрос за скрито придобиване на дружеството“, категоричен бе държавният глава Румен Радев.

„Как една фирма без история, без опит, капацитет и ресурси получава огромна банкова гаранция, защото имената на банките, най-прозрачните публични институции, се крият, също така има ли политическа гаранция тази фирма“, добави Радев. Всъщност това бе въпрос, който си задаваше всеки гражданин, който плаща сметки за ток.

Повече от интересни бяха обясненията на Върбакова за източниците на финансиране по сделката. Тя бе категорична, че зад нея не стоят офшорни фирми, а чуждестранна банка, чието име нямала право да оповести. Това обаче бе опровергано от редица публикации на изданието „Лидове новини“, зад което стои чешкият премиер Андрей Бабиш.

Самият Бабиш заяви, че е шокиран от случващото се в България.

Иначе според чешката медия две български банки финансират съответно със 180 милиона евро и 80 милиона евро сделката. Друга банка пък е поела ангажимент за рефинансиране на съществуващи вече задължения от 65 млн. евро към Европейската банка за възстановяване и развитие. Компанията купувач „Инерком“ участва със собствени средства в размер на 20 млн. евро. А 100 милиона евро идват от регистрирания в Люксембург консорциум от инвеститори „Global Victory Trust“.

Офшорните дружества в консорциума са на грузинския бизнесмен Паата Зурабиевич Гамгонеишвили. Името на Паата Гамгонеишвили обаче фигурира в международното разследване за укриване на данъци “Парадайз пейпърс“. Освен това милиардерът се оказа свързан и със собствеността на мол „Парадайз“ и стоков базар „Илиенци“ в София.

Публикациите бяха потвърдени и по официален път, след като Бойко Борисов получи информацията от администрацията на Бабиш и я внесе в деловодството на парламента.

„От това, което ми изпраща днес премиерът на Чехия, излиза, че всъщност тези банки, за които говорим са изпратили писмо за комфорт, писма за намерения, хвърчащи листа, които във финансово правния мир не означават абсолютно нищо. Говорих и със Стоян Мавродиев – преди няколко месеца, някой ги питал, дали биха финансирали или рефинансирали, ако нещо се случи. Нито са пращали писма, нито са поемали ангажимент“, обясни Борисов.

Премиерът поиска от гуверньора на БНБ Димитър Радев да прегледа въпросните писма, като посочи, че банките „отричат, а в същото време чехът ми го праща, че го има.“ Борисов призова банковият надзор да се намеси с всичка сила.

Освен това министър-председателят съобщи, че парламентарното мнозинство ще подготви експресни промени в Закона за енергетиката. Идеята на управляващите е офширни фирми да нямат влияние върху обекти от националната сигурност. Това на практика означава, че или „Global Victory Trust“ ще трябва да се оттегли от сделката, или такава просто няма да има, въпреки че е подписан предварителен договор.

„В момента държавата няма механизми да спре тази сделка, но с промяна в закона, с бързи интервенции от БНБ, КФН… Финансовото разузнаване ще провери тези офшорки и финансирането“, каза Борисов.

Според бившия енергиен министър Румен Овчаров законът и в момента дава възможност на КЕВР да се намеси изключително категорично, като просто да не дава разрешение за сделката. Шефът на КЕВР Иван Иванов обаче е на мнение, че има само два случая, в които комисията може да вземе отношение и да направи проверка. Първият е, ако се продава обособена част от лицензирано дружество. Според Иванов няма така продажба, а активите на ЧЕЗ се продават в тяхната цялост. Вторият случай е, ако купувачът залага частично или изцяло материалните активи на дружеството, с които то осъществява дейност. Към момента обаче нямало информация за залагане на материалните активи на дружеството.

Твърденията на едната и на другата страна като цяло нямат особено значение, защото така или иначе се готвят поправки в закона.

В четвъртък (1 март) цялостната информация, предоставена от чешката страна, ще бъде обсъдена на съвместно заседание на парламентарните комисии по енергетика и контрол на специалните служби. Тогава ще бъдат изслушани всички институции, натоварени с проверката на сделката – НАП, КФН, ДАНС, КЕВР и КЗК. След заседанието централната власт ще реши дали да приеме оставката на енергийния министър Теменужка Петкова, която се оттегли от поста заради дългогодишното си приятелство с Гинка Върбакова. Съвсем възможно е през следващата седмица президентът Румен Радев да свика и Консултативен съвет за националната сигурност.

Остава обаче и един висящ въпрос – включено ли е в сделката обезщетението, което арбитражният съд в Щатите ще присъди по делото на CEZ Group срещу България. Както и на кого ще бъде присъдено. Ако не е включено и държавата изгуби делото, ЧЕЗ получава 750 млн. евро и тогава реалната сума, срещу която се разделя с бизнеса си в България, е 1.07 милиарда.

Преди 15 години чехите са платили първо 281 млн. евро за 67%, а впоследствие 82.5 млн. евро за остатъка, т.е. общо 363.5 милиона. Излиза, че чешкото дружество си връща добра сума, плюс 15-те години гарантирана норма на печалба, подписана и подпечатана от правителството на Симеон Сакскобургготски.

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама