Месни Заговезни (Неделя месопустна) е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Празникът е с плаваща дата. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, свързан с настъпващата пролет.
Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост. Както при другите задушници, се ходи на гроба на нашите близки, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Раздават се подавки: жито, хляб без квас, сирене и яйца.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца.
Тези две седмици са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, за мястото ни в духовното ни развитие.
Безспорно обаче, в прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройване и почивка на организма ни, водещо до изчистване от токсините.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.
Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
Източник: hera.bg
