Аниматор на деца трогна с разказ за последните часове от живота на момче

128

Снимка: Facebook

Публикацията на детски аниматор от Пенсилвания, САЩ, в която той разказва за последните часове от живота на момче, болно от рак, и усилията си да пристигне навреме, за да го зарадва, придоби изключителна популярност в социалните мрежи и беше споделена над 5 хиляди пъти.

Дълго се чудих дали да публикувам този разказ. Реших да го направя, за да покажа и другата страна на моята работа, която по принцип е да забавлявам деца, облечен в костюми на техни любими герои.

В понеделник сутрин ми се обадиха по спешност и ми разказаха за Тони. 11-годишно момче с рак на мозъка. Семейството му планираше изненадата за събота, но той внезапно се беше влошил и нямаше голями надежди да доживее до тогава.
Любимите му герои са Спайдърмен и Дедпул, а аз членувам в неправителствената организация Cosplayers care и ме помолиха да се появя маскиран във вторник, в 7,30 сутринта. Колегата ми, който се преоблича като Спайдърмен, не беше на разположение толкова рано, така че аз си поставих за цел да успея да стигна навреме, дори да съм сам.

Работя нощни смени и ставането в 5 сутринта ми е изключително трудно. Имам заболяване на гръбнака, сънна апнея и тревожност и не спя добре. Но тази сутрин станах след 4 часа сън и карах близо час до дома на семейството.

Пристигнах и видях медицинската сестра и другите близки на момчето. Преоблякох се, застанах до леглото му и се опитах да установя контакт с него. Медицинската сестра ми каза, че той вече не може да се движи и да говори, на изкуствено дишане е и се храни венозно.

Тогава, за един съвсем кратък момент, очите му се отвориха и той ме погледна. Аз го прегърнах и сложих главата му до моята, казах му колко е силен, а после той затвори очи и трябваше да тръгвам.

Когато се прибрах, се сринах. Бях физически и психически изтощен, исках да плача, а не можех. Не можех да заспя и не можех да спра да мисля за Тони. И колко нечестно е детски живот да бъде прекъснат толкова рано от тази проклета болест.
Когато се включих в тази организация, знаех, че е възможно да се случи нещо подобно, но все пак го направих. Усетих колко е важна работата ни и ще продължа да я върша въпреки изпитанията, с които ме среща.
Това е другата страна на работата като аниматор. Това е част от мен.“

Източник: Facebook

Превод и редакция: „Нова Вест“