Когато питат някой защо е фен на Ман Юнайтед му задават въпроса „Заради самолета ли?“ И отговорът е безусловното „ДА“.
На 6 февруари 1958 малко след 15 часа самолет на Бритиш Еъруейз избухва в пламъци на заснежена писта край Мюнхен.
23 души намират смъртта си. Сред тях са седем играчи на Манчестър Юнайтед. Трима са от ръководството на клуба. Осем журналисти, които придружават отбора, един член на екипажа на самолета и двама други пътници. Единият от тях е приятел на тогавашния треньор Мат Бъзби. Казва се Уили Сатиноф.
Футболистите, които загиват са Джеф Бент, защитник на 25 години, Роджър Бърн на 28 години, защитник и капитан на отбора, Еди Колман 21-годишен халф, Марк Джоунс 24-годишен халф, Дейвид Пег 22-годишен, ляво крило, Томи Тейлър, 26-годишен център нападател, Лайъм „Били“ Уилън, 22-годишен нападател.
Почти един отбор от така наречените „Бебета на Бъзби“ си отива от този свят. А по средата на 50-те години на миналия век, точно Манчестър Юнайтед и неговите футболисти доминират в английския футбол.
Мат Бъзби прави от този суперталантлив отбор шампион на Англия за 1956 и 1957 година. През сезон 1957/58 Манчестър Юнайтед е в бясна надпревара за първото място с „вълците“ от Уулвърхямптън. Двама невероятни играчи изгряват на небосклона. Това са Робърт “Боби“ Чарлтън и Дънкан Едуардс. За Едуардс казват, че е невероятен талант, който ще стане най-добрият играч в света.
През февруари 1958 Боби Чарлтън е на 19 години, а Едуардс-на 21. Благодарение на двамата млади невероятни таланти Манчестър Юнайтед върви отлично в изданието на КЕШ за сезон 1957/1958. В предишните два кръга, „червените дяволи“ са отстранили Шамрок Роувърс и Дукла(Прага). На четвъртфинал отборът играе с изключително силния югославски отбор Цървена звезда. В първия мач на „Олд Трлафорд“ на 21 януари 1958 година Ман Юнайтед печели с 2:1. Тасич открива резултата в 35-ата минута за звездашите. Боби Чарлтън в 65-ата минута и Еди Колман в 81-ата минута обръщат резултата на 2:1. На реванша на Манчестър Юнайтед е нужен само равен резултат, за да се класира на полуфинала. Там се задават горещи мачове с Реал Мадрид. Предната година Реал отстранява Юнайтед на полуфинал и сега англичаните ще търсят своя реванш. Реал в първия четвъртфинал от турнира 1957/58 разбиват Севиля с 8:0 и са сигурни полуфиналисти.
В Белград на реванша на 5 февруари още във 2-ата минута Денис Вайълет открива за гостите. В 30 и 31 минути Боби Чарлтън вкрава два гола и резултата става 3:0 за Манчестър Юнайтед. През втората част следва отпускане в редиците на англичаните и Звезда стига до 3:3. Но на полуфинал е Манчестър Юнайтед.
Сутринта в четвъртък 6 февруари играчите на Манчестър Юнайтед се качват на двумоторния самолет „Елизабет“. Полетът обаче закъснява заради дясното крило Джони Бери, който е изгубил своя паспорт.
По средата на пътя е предвидено кацане на летището в Мюнхен където самолетът трябва да зареди с гориво. Самолетът е готов да излети с 38 пътника на борда и шест члена на екипажа. Главният пилот Джеймс Тейн е оставил пилотирането на своя помощник Кенет Реймънт.
В 14:19 първият опит за отлитане е неуспешен. Главният пилот забелязва необичаен шум в мотора когато скоростта се вдига. Три минути по-късно самолетът отново не може да тръгне. Мисли се пътниците да бъдат изведени от самолета. Но те решават да останат като виждат обилния сняг, който започна да вали и да прекарат нощта в аероплана. Дори Дънкан Едуърдс праща телеграма на своята хазайка „Всички полети отменени, летим утре. Дънкан“.
Един от техниците в самолета, Бил Блек, предлага настойчиво самолета да бъде на земята докато се оправят нередностите. Обаче надделява мнението за трети опит за излитане. Всички пътници отново се качват в самолета.
С недобро предчувствие офанзивният халф Лайъм Уилън казва думите които днедс звучат тъжно: „Може би това е смъртта, но аз съм готов“. Други като Дънкан Едуардс, Томи Тейлър, Марк Джоунс, Еди Колман и Франк Суифт заемат места в дъното на самолета като ги смятат за по-сигурни.
Отлитането е предвидено за 15:03 часа. За да се избегне нов проблем с мотора, ръчната с газта леко е дръпната. Дължината на пистата, която е два километра според екипажа, била достатъчна да се отлети. При 217 километра в час главният пилот казва, че трябват 220 километра, за да се излети. Но за изненада на екипажа скоростта започва постепенно да пада до 194 километра. Твърде малко, за да се отлепи самолета от земята.
Самолетът се разклаща в края на пистата и бута оградата, лявото крило се блъска в една къща. Лявата страна на кокпита удря едно дърво, а дясната в една пристройка. Там обаче има камион, пълен с бензин и гуми. И става експлозията. Преди да е станала втора експлозия, главният пилот заповядва на екипажа да скача. Стюардесите Розмари Шевертън и Маргарет Белис излизат първи през един прозорец. След това излиза и радиопилотът Бил Роджърс. Пламъците наближават дясното крило, където има товар от 2 300 литра бензин. Започва се битка с пламъците с пожарогасители.
Вратарят на отбора Хари Грег бързо се окопитва. С удари по стъклото пробива отвор и помага на Боби Чарлътн и Денис Вайълет да излязат. Както и на Вера Лукич, съпруга на един югославски дипломат, тогава бременна. С нея е и дъщеря и’ Венона. Хари Грег успява да спаси от пламъците и своя треньор Мат Бъзби. Често Хари Грег е наричан „героят от Мюнхен“.
Пет пожарникарски бригади пристигат веднага на местопроизшествието. Но снегът, който продължава да вали прави така, че телата на жертвите едва се разпознават. 21 души оцеляват в катастрофата. Ранените са транспортирани в болница. Сред тях дясното крило Джони Бери на 31 години получава амнезия. Научава за катастрофата месец по-късно. Остава два месеца в болницата с много фрактури- на крака, черепа, челюст, рамо и таз. За да му възстановят челюстта са му извадени всички зъби. Никога след това той не играе футбол.
Халфът Дани Бланчфлауър също изкарва два месеца в болницата. Успява да се върне към футбола след хиляди преживявания. Но от страх да не повреди повече разбитите си бъбреци, се отказва година по-късно.
Треньорът Мат Бъзби, който тогава е на 49 години, на два пъти успява да надвие смъртта в болницата. След девет седмици грижи го пускат, но не му казват докрай какво се е случило, за да не му отежнят лабилната и без това психика.
Боби Чарлън е намерен край самолета, след като първоначално е спасен от вратаря Грег и после и той се възстановява в болницата.
Някои от катастрофиралите умират няколко дни след това. Такъв е случаят с помощник пилота Кенет Реймънт и даровития футболист Дънкан Едуардс.
Официалната причина за катастрофата е, че не е било почистено докрай от снега едно от крилата на самолета и така той е натежал и не е могъл да излети.
Десет години по-късно, на 29 май 1968 година на „Уембли“ пред 92,225 зрители английски отбор за първи път печели Купата на европейските шампиони. И това е именно Манчестър Юнайтед на невероятните Джордж Бест, Боби Чарлтън, Денис Лоу, Ноби Стайлс и техният треньор Мат Бъзби. Когато след победата с 4:1 Бъзби вдига Купата с големите ушички към небето и през сълзи казва „Тя е за всички вас, които сте там горе“.
Любопитно е, че първоначално след катастрофата Мат Бъзби иска да се откаже от футбола. Но неговата съпруга Джейн му казва: „Те биха искали ти да продължиш“. И така го навива да се върне заради загиналите в катастрофата във футбола и да държи високо клубната чест на Манчестър Юнайтед.
Как минава знаменитият финал? Първо Боби Чарлтън открива резултата в 53-ата минута. След това Граса изравнява в 79-ата минута. Стига се до продължения от две по 30 минути. В 92-ата минута Джордж Бест дава преднина на Манчестър Юнайтед. В 94-ата минута Брайън Кид увеличава и в 99-ата минута отново Боби Чарлтън фиксира крайното 4:1. Така Боби Чарлтън, който е единственият оцелял от катастрофата заедно с Бил Фоулкс, вкарва десет години по-късно два гола. Две години по-рано, пак на английска земя през 1966, той става световен шампион с Англия.
Първите стъпки обаче след катастрофата са мъчителни за оцелелите. Албърт Сканлон казва: „Най-трудно е да гледаш семействата на загиналите. Имаш чувството, че се питат защо той е тук, а нашите хора са загинали.“ Боби Чарлтън също се терзае: „Чувстваме се виновни, че сме оцелели“.
След катастрофата на 6 февруари 1958 по всички терени в Европа загиналите са почетени с минута мълчание. Цървена звезда, с който Манчестър Юнайтед играят в този състав за последно, както и носителят на КЕШ за 1958 Реал Мадрид искат Манчестър Юнайтед да бъде обявен за почетен европейски клубен шампион за въпросната година, но напразно.
По време на световното първенство през 1958 година, вратарят на Северна Ирландия и героят от Мюнхен и вратар на Манчестър Юнайтед Хари Гре, е обявен за най-добрият вратар на турнира далеч пред Лев Яшин.
Манчестър Юнайтед, който след тази ужасна катастрофа е бил на път да се срине като отбор и да изчезне, успява да стане по-голям и става още по-силен заради духовната сила на своите загинали мъченици.
През 1962 година групата „Спинърдс“ записва в чест на загиналите играчи на Манчестър Юнайтед „Цветята“. Всяка година на 6 февруари феновете на Юнайтед се събират пред паметната плоча на „Олд Трафорд“да пеят тази песен.
Oh, England’s finest football team, its record truly great,
Its proud successes mocked by a cruel turn of fate.
Eight men will never play again, who met destruction there,
The flowers of English football, the flowers of Manchester.
Друга песен в чест на загиналите в мюнхенската катастрофа е на Мориси „Аir Disaster“, създадена през 2004 година.
На „Олд Трафорд“ освен паметната плоча, има един часовник, чиито стрелки са спряни точно в часа на катастрофата, за да напомнят за случилото се. За да може никога тази трагедия да не изпада в забрава.
Оцелелият и станал по-късно Сър Боби Чарлтън казва:“ Ако не се бе случило това, сигурно още през 1958 година Манчестър Юнайтед щеше да спечели КЕШ, както и Англия да триумфира същата година като световен шампион. А Дънкан Едуардс бе наистина невероятен футболист, който щеше да се превърне в световно явление“.
За Боби Чарлтън световната титла през 1966 е нещо повече. Той я посвещава на тези, които загиват през 1958 година.
Легендата за „Бебетата на Бъзби“ продължава да е дълбоко вкоренена във философията на Манчестър Юнайтед и днес. Както и на тези, които носят червената клубна фланелка и на следващите поколения след тях.
Слава,слава Манчестър Юнайтед!
Източник: sportonline.bg
