Православната църква почита Свети Атанасий, наречен Безсмъртни. Той е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове.
Повод да почерпят имат всички с имената Атанас, Атанаска, Таска, Тано, Ачо, Ата и Наса и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“
Атанасовден и се почита паметта на Св. Атанасий Това, с което Атанасий остава в историята като светец обаче, е неговата заслуга към християнството. Роден в столицата на Египет – Александрия, в бедно християнско семейство, Атанасий получил много добро образование и още на 24-годишна възраст е ръкоположен за дякон.
Постепенно Атанасий придобивал все по-голяма популярност, а името му става световно известно по онова време с участието му в прочутия Вселенски събор в Никея. Там той се обявил твърдо против свещеника Арий, който смятал, че Иисус Христос е по-низш от баща му Бог. Атанасий успял да прогони от църквата Арий и на него е оказана честта да се смята, че е съхранил любовта към Христос. След смъртта му, Православната църква го обявява за светец.
Това е историята на Св. Атанасий Велики, когото почитаме на днешния ден – 18 януари. Много християни обявяват началото на пролетта именно с Атанасовден, защото легендата гласи, че Атанасий отишъл в планината и се провикнал „Иди си, зимо – идвай, пролет!“.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.
Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.
На Атанасовден празнуват занаятчиите железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете) и ножари.
Така както приемали Антоновден като празник, на който чумата трябва да бъде омилостивена, по същия начин на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.
Затова жените отново пекат малки питки, които дупчат с вилица по кората, за да не може шарката да дупчи кожата по лицето на малките деца.
Жените отново не шият и не плетат, за да не се убодат, понеже през тези дни раните трудно зарастват.
В някои части на страната за Атанасовден правят курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и против различни болести.
Не случайно пилето (в краен случай кокошка) трябва да има черна перушина. Вярва се, че тя притежава магична сила – пази от болести, уроки и магии.
Друга характерна храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, писа Симеон Дочев.
Ако времето е хубаво, в миналото излизали на някоя поляна, за да играят хора и да се люлеят на люлки.
