Отчаяна майка: Пращам детето си с филия с маргарин на училище, мисля за самоубийство

Не издържам, идва ми да се самоубия, с 13-годишната ми дъщеря живеем в мизерия, оцеляваме на ръба без топла храна и жилище. Мъжът ми Кирил изчезна безследно преди 11 години, говори се, че е убит, разкри личната си драма в редакцията на „Струма“ Румяна Тодорова от Благоевград, цитирана от ПИК.

52-годишната благоевградчанка, майка на две деца – 23-годишната Лъчезара и 13-годишната Ерика, няма собствен дом. Тя превъзмогна срама от това какво ще кажат другите и през сълзи разказа за трудната ситуация, в която е изпаднала.

„Целият ми живот е преминал през трудности, мога да се боря и не обичам да се оплаквам. Израснала съм в Дом „Mайка и дете“ в Благоевград, никога не съм чакала наготово, но сега наистина съм в безизходица. Майка съм на две деца, по-голямата вече работи и живее самостоятелно, но малката е ученичка в седми клас и се нуждае от моите грижи и средства, а аз нямам.

Мъжът ми Кирил Павлов, с когото живеех на семейни начала, изчезна през 2006 година, тогава дъщеричката ни Ерика беше на годинка и половина. С него живеехме също на квартира, той беше обявен за общонационално издирване, до днес от него няма никаква вест, само чуваме слухове, че е убит. Официално издаден документ, че е открит мъртъв, или издаден смъртен акт обаче нямаме и Ерика не получава никакви помощи, единствено 37 лв. детски надбавки. Тя се води, че има баща, а него го няма вече 11 години и това е факт. Работя почасово, не съм регистрирана в Бюрото по труда, поради това от „Социални грижи“ ми отказват помощ за отопление и други средства. От държавата като самотна майка, която отглежда сама детето си, не получавам никакви помощи, може би защото не съм ромка.

Живеем на квартира в кв. „Струмско“, нямаме хладилник, защото нямаме храна, която да сложим в него. Ерика ходи на училище без пари, със сандвич с маргарин и сирене, което е от най-евтините. В магазина влизам само 2-3 пъти в месеца, за да купя храна, най-често консерви. За дрехи и други покупки не става и дума. Дъщеря ми знае, че нямаме възможност. Благодарение на добрите ни съседи и познати все още оцеляваме на ръба, според възможностите си, всеки от познатите ни помага с храна или дрехи. Знаете ли с какво се отопляваме – с печка, за която нямаме дърва, слагам всякакви отпадъци, колкото да се затопли въздухът. Готвя на газов котлон, единствената ни храна е супа…

Преди време служители ми казаха, че нямам право на общинско жилище, защото съм имала недвижимо имущество – наследствено жилище, но то никога не се е водило на мое име, а на майка ми. Същото жилище отдавна е продадено, съобщавам и адреса, защото това лесно може да се провери: ул. „Хайдукови“ № 68, бл. 2.

Преди години станах поръчител на Кирил за потребителски кредити, които взимаше и останаха да ми тежат като задължения. Част от тях успях да погася, въпреки че съм само поръчител. Не мога да живея повече така, за половин година имам задължения към ВиК близо 200 лв., квартирата ми е 100 лв. на месец, трябва да извадя пътническа карта за автобус на Ерика да пътува до училището в центъра, и тя струва 22 лв. месечно, токът за изминалия месец е 45 лв… не мога да свържа двата края. В безизходица съм, не мога да отида да работя в чужбина, защото трябва да се грижа за дъщеря си…“, разказа историята си благоевградчанката.