Снимка: Дарик
Животът на Севдалин е труден от самото начало. Още на 12 годишен новопазарецът губи майка си, след което се озовава в дома във Велики Преслав, тъй като само с пенсията на баща му семейството не може да се издържа.
В дома Севдалин открива спорта. Оказва се, че е гъвкав и силен – перфектната комбинация за вдигане на тежести.
В годината, в която започва да тренира печели първият си медал. След завръщането си, младежът се мести в Шумен и продължава усилени тренировки.
Влиза в националния отбор, заедно с това работи като заварчик по строежи.
През 2012 г. Севдалин се сдобива с дъщеря Алиса, а пред него е и подготовка за Европейско първенство по щанги. Така се стига до фаталното лято на следващата година, когато отива на работа на обект във Варна.
Лятната жега кара Севдалин да се разхлади в морето. Той скача от кея, но за нещастие си удря главата в дъното.
„Усетих някаква светкавица така да го кажа. Нямаше болка. Затворих си очите, отпуснах се и си казах ще изплувам. И в момента, в който се опитах да изплувам не можах. Не можех да движа нищо. В главата ми беше само детето, Алиса колко много я обичам“.
В болницата става ясно има счупване на шести шиен прешлен, което ще го остави парализиран от шията надолу.
С подкрепата на семейството си, той сам започва да раздвижва ръцете си и успява. Първоначално само ги вдига, а в последствие започнал и да ги движи.
„С много воля и усилия, които имам в сърцето си успях да раздвижа ръцете си, което според лекарите е невъзможно, но го направих. Бих казал, че няма невъзможни неща. Всичко е в човека“.
Севдалин вече прави лицеви опори, завърта се в леглото и може да сяда. Познат му направил специална стойка, която да си помага. Севдалин продължава своята борба и сега търси средства, за да отиде в санаториум.
„Едва ли ще проходя отново, но поне искам да раздвижа ръцете си на 100%. Друго не ми трябва“.
Всички, които желаят да помогнат на Севдалин, могат да се свържат с него на личния му фейсбук
