На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, от където идва и наименованието на празника.
Празникът е известен още с наименованията Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност.
Свети Василий Велики e един от тримата отци на вселенската църква. Той бил епископ в Кесария, Мала Азия, философ и писател във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и борбата с арианството – ерес, която отричала божественият произход на Исус Христос.
Свети Василий Велики реализира на практика Христовия закон за силата на любовта и прошката, и е основоположник на християнската благотворителност. Той е велик философ, мислител и писател, наречен Великий още приживе. Притежавал е дарбата да пророкува, което му е позволило да предвиди дори деня на собствената си смърт.
В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
