Осъден до живот поиска 500 хил. лв. за 4 дни в Пазарджишкия затвор

Снимка: btvnovinite.bg

Осъден на доживотен затвор без право на замяна поведе съдебна битка срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), като поиска половин милион лева обезщетение за 4 дни – от 23 до 26 април 2016-та, прекарани в Пазарджишкия затвор.

Халил Х. първоначално предявил претенции за 5 000 лева, но в последния момент надул сумата с още две нули плюс лихвите от началната дата на престоя като „чужда делегация“, пише “Дарик”.

Мъжът бил конвоиран от Затвора в Ловеч до Пазарджик, за да се яви като свидетел по друго дело. При пристигането му го настанили в килия 127 в зоната с повишена сигурност. В килията нямало санитарен възел и течаща вода, бил принуден да удовлетворява физиологичните си нужди в пластмасова кофа, която не се затваряла добре и килията миришела. Това се отразило негативно върху човешкото му достойнство, претърпял „интензивно непоправимо унижение“, както посочва в жалбата си. В него се породили чувство на яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, унижение на човешкото достойнство, плач.

Двама свидетели потвърждават казаното от ищеца, като допълват, че Халил имал разстройство през деня и ходел често до тоалетна. През нощта обаче не искали да го извеждат до санитарното помещение. Освен това бил мюсюлманин и не можел да изпълнява ритуалното измиване преди молитва. Очите му били зачервени и сълзели. По прозореца липсвали стъкла, при валеж пръскало вътре. Един от свидетелите заявява пред съда, че Халил има и други дела срещу ГДИН, „може би са към 60“. От администрацията на тъмничното заведение признават, че в килия 127 няма санитарен възел и постоянно течаща вода.

Преди всяко хранене се осигурява време за личен тоалет в рамките на 30 минути в обща умивалня и тоалетна. През останалото време достъпът на затворниците от зоната с повишена сигурност се осигурява от постови полицаи винаги при необходимост и заявено желание от осъдените – 24 ч. в денонощието. Уведомяването за това става със сигнален бутон в помещението. При сигнал от него се извеждат незабавно.

В посочения период няма постъпила жалба от Халил Х. за неосигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. От Административния съд в Пазарджик отхвърлят изцяло иска, като се обосновават, че в случая не са допуснати нарушения, уронващи човешкото достойнство – изтезания, жестоко или нечовешко отношение, недостатъчна площ, храна, облекло, отопление, осветление, продължителна изолация и т.н. Няма доказателства здравето на Халил да е пострадало. Свидетелите изброяват неудобство, притеснение, възмущение, плачевно състояние, нервност, но общо, без конкретизация. Освен това те също водят дела срещу ГДИН, така че показанията им не могат да се кредитират изцяло. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд и е много вероятно Халил да направи точно това. Откакто е с влязла в сила присъда, той почти не е спирал да води дела срещу държавни институции, включително за дискриминация. 44-годишният мъж, който е родом от село в община Исперих, излежава възможно най-тежкото наказание в затвора в Ловеч.

Арестуван е на 13 октомври 1999 г. за грабеж и убийство. Получава първата си присъда доживотен затвор без право на замяна на 26 октомври 2000 г. През 2015 г. борбата му за неговата си справедливост стига до Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Към онзи момент мъжът има зад гърба си 11 присъди. През 2002 г. прокурорът прекратява други такива, погасени по давност, в които е бил задържан през различни периоди през 1991, 1992 и 1995 г. Печели делото, както и 4000 евро компенсация за неимуществени вреди и 1102 евро за разноски. Година по-късно получава втора присъда доживотен затвор, след като прави опит за убийство на надзирател от Затвора в Плевен. Деянието не е извършено по независими от нападателя причини. Съдът добавя и три години лишаване от свобода за пострадал при инцидента друг служител, на когото е нанесена лека телесна повреда.