Какви ястия се приготвят на Стефановден и какво не трябва да се прави

На Стефановден около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори за да приготви празничните ястия.

На този празник по традиция се приготвят свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На трапезата присъстват и прясно изпечен обреден хляб и златиста баница. В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.

На днешния празник младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.

По стар народен обичай девойките гадаят за кого ще се омъжат с ритуала ладуване. Всички неомъжени моми пълнят менче с вода и в него топят китки с билки и цветя, на които са вързали пръстен. На следващата сутрин една от тях се облича като булка, вади китките от менчето и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

На Стефановден строго се спазват забраните, характерни за „Мръсните дни”. От Игнажден или Коледа започва периодът на „Мръсните дни” или ”Мръсници”, който продължава до кръщаването на Младенеца и на водата на Йордановден (Богоявление).

Този период се свързва с представата за „нечистия” следродилен период на св. Богородица, когато тя все още е лехуса и се счита за нечиста.
Тези една или две седмици наричат „Некръстени” или „Глухи дни”, в южните части на страната са познати като „Поганото”, „Поганите дни”, „Пепелени дни” „Буганците”, „Караконджови дни”.

Народното поверие разказва, че този период е особено опасен, защото „земята е на решето, тя е надупчена” и „небето е отворено и раят и адът са слети в едно”. Тогава в света нахлуват зли, нечисти сили – караконджоли, вампири, плътеници, самодиви, таласъми, върколаци. Те бродят през „Мръсните нощи”, нападат хора и добитък, носят болести и смърт. Вярва се, че през „Мръсните дни” на земята слизат душите на мъртвите и затова на трапезата на Бъдни вечер оставят празно място за тях.