Историята на най-скъпата подправка в света

Снимка: Reuters

Преди пет хиляди години човечеството започнало да използва едно растение като подправка, багрило и лекарство.

То се отличавало с красивия си цвят и нежен аромат, но най-ценни били трите яркочервени израстъка във венчето му. Техните качества станали прочути от Средиземноморието до Азия.

Древните минойци, обитавали преди 4700 години островите Крит и Санторини, наричали растението крокус. Това бил вид минзухар, който цъфтял през есента и зимата.

Стенописи от онази епоха показват как е отглеждан и събиран, заради червените му израстъци, познати още като стигми или шафран, пише bTV.

С него лекували болести, оцветявали тъкани, добавяли го в ястия и напитки.

Хилядолетия наред той е сред най-ценните дарове от природата.

Специалистите от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН знаят всички тайни на растението, от което се добива шафранът.

Според учените минзухар с латинското наименование crocus cartwrightianus е бил култивиран от минойската цивилизация. Древните обитатели на Крит и Санторини подбирали и засаждали минзухарите с най-дългите червени близалца, които всъщност са шафрана.

Освен минойците шумерите също добавяли шафран в лечебни и магически отвари. Преди 4300 години шумерската цивилизация била завладяна от акадския цар Саргон Велики. Той произхождал от Азупирану, в превод – градът на шафрана.

Сведения за отглеждане и търговия с шафран в Индия има от преди 2500 години. Особено ценени били тъканите, боядисани с него. Ддревните обитатели на Южна Азия го използвали в ястията си, приготвяли с него парфюми и лекарства.

Слугите на клеопатра слагали шафран във водата и млякото, с които се къпела. Легендарната вледетелка вярвала, че червените близалца на минзухара ѝ дават здраве и красота. Те били известни и с качествата си на афродизиак.

Предполага се, че монголските нашественици пренасят шафрана в древен Китай. Там бил използван като багрило, подправка, козметично средство и лекарство срещу десетки болести.

През 14-ти век в Европа избухнала епидемията от чума, наричана черната смърт. Считало се, че употребата на шафран предпазва от страшната болест и може да я лекува. Търсенето и цената му рязко се повишили.

Цели флотилии транспортирали „червеното злато” от Средиземноморието и Азия до останалите европейски страни. Заради кражбата на една от доставките избухнала така наречената „шафранова война”, която продължила 3 месеца.

През 15-и век в Нюрнберг създали Закон за шафрана. Фалшификаторите на ценния продукт били глобявани, хвърляни в затвора и дори екзекутирани.

От 18-и век шафранови минзухари се отглеждат в Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Азия.

1 грам качествен шафран струва между 7 и 10 евро. Защо това е най-скъпата по тегло подправка в света? Причините са три:

– растенията изискват подходящ климат;

– ръчен труд при събирането и обработката им;

– за 1 килограм сух продукт са необходими над 150 хиляди цветя.

Все повече стопани се заемат с отглеждането на шафран и в България. Оказва се, че нашият климат му харесва, защото насаждения има на различни места в цялата страна.

Няма точни данни колко декара са шафрановите насаждения в България, но със сигурност желаещите да отглеждат скъпата подправка стават все повече всяка година.

У нас няма програма, която специално да подпомага отглеждането на шафран. Но по линия на европейските фондове всеки регистриран като земеделски производител може да потърси помощ за своя шафранов бизнес.

Много земеделци вече са получили такава помощ по различни програми, в това число и за отглеждането на шафран. Те са изготвили инвестиционни проекти, с които доказват, че за определен период от време ще се занимават с дадена култура, а стопанството им ще бъде икономически жизнеспособно.

Тази зима производителите на ценната подправка имат късмет. Кошниците им са препълнени с цветя, но после ги очаква най-важното – почистването и сушенето на шафрана.

Яркочервените близалца или стигми се отделят ръчно от всеки шафранов минзухар. Трябва огромно внимание и нежност, за да се запази цялостта им.

След отделянето от цветята, шафрановите стигми се сушат. Това става при температура между 40 и 50 градуса. Сухият шафран се съхранява в затворени съдове на стайна температура и далече от слънчевата светлина. Така може да престои до 4 години.

Проби от готовия шафран отиват за изследване в специални лаборатории. Там се определят качествата и веществата в него. Издава се сертификат, с който производителят може да гарантира пред купувача за своята продукция.