Въпреки че е трудно, трябва да можем да прощаваме, защото прошката има голямо влияние върху здравето ни.
„Моята прошка няма нищо общо с извършителите, няма нищо общо с религията, това е моят начин да се самоизлекувам, да се освободя, да си възвърна силата…
Нямах контрол над живота си, докато не разбрах, че мога просто да простя. Все още не разбирам, защо хората смятат, че е грешно“, споделя Ева Кор, оцеляла след Холокоста, пред National Public Radio.
Наистина мнозина не могат да повярват, че оцелели от Холокоста и концентрационните лагери прощават на нацистите за това, което са им причинили, но за много хора това е единственият начин да се избавят от душевните страдания.
„Самолекуването“ е съвсем истинско явление
Според изследване, публикувано в Journal of Health Psychology, способността да прощаваме на себе си и на другите намалява нивата на стрес у нас. Прошката се превръща в нашия щит – емоционален и физически, и елиминира връзката между стреса и душевните заболявания.
„Ако не можете да прощавате, усещате суровия ефект на стреса… нямате защита срещу него“, казва пред сп.“Тайм“ авторът на изследването проф. Лорен Тусен.
Можем да се научим да прощаваме,
въпреки че не е лесно, твърди Тусен в изследването си. Д-р Карън Шварц, директор на клиниката по емоционални разстройства към болницата „Джонс Хопкингс“ в Балтимор, Мериленд, дава няколко съвета как да се научим да прощаваме:
Помислете за събитията, които са ви наранили, и се опитайте да прецените до каква степен болката и гневът са повлияли върху живота ви от този момент нататък.
Съчувствайте на човека, който ви е наранил. Да, това изобщо не звучи лесно, но понякога наистина трябва да се опитаме да се поставим на мястото на другите, за да разберем защо са действали по определен начин и са ни наранили.
Това далеч не означава, че отсрещният е прав, но със сигурност би ни помогнало да разберем по-добре ситуацията и мотивите на другия.
Простете напълно. Това е може би най-трудната част, особено ако не сме получили извинение и молба за прошка.
Когато ви се наложи да простите, спомнете си за Ева Кор и всички оцелели от Холокоста, които прощават на насилниците си. Те не са получили извинение, нито молба за прошка, но въпреки това прощават, защото това е единственият начин да продължат напред и да заживеят в бъдещето. Защото човек, който живее в миналото, не може да бъде щастлив.
Забравете за очакванията. Бившият или бившата ви може никога да не се извинят, затова не живейте в очакване. Не трябва да позволявате да зависите от другите, за да поемете контрол над собствения си живот.
И не на последно място – простете на себе си! Лошите постъпки на другите не ви определят като личности. Това, че някой е постъпил зле с вас, не означава, че вие сте лоши хора или пък нещо по-малко от останалите. Всичко, което ни се случва е просто поредният урок, който се опитва да ни направи по-силни.
