БАН със серия от протести след празниците

Снимка/Aрхив: Българска академия на науките

„Излизаме на улицата, ако правителството не промени варварското си отношение към науката.“ 

Това заяви проф. Бойко Георгиев, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН и председател на Оперативния щаб на протеста, по време на брифинг на ръководството на Общото събрание на БАН.

На него учените представиха програма за протестни действия под надслов „Повече няма да търпим”, които могат да бъдат активирани и по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, предаде БГНЕС.

„На 8-ми януари 2018 г. имаме заседание и не бихме искали по време на Председателството на страната на Съвета на ЕС да има протести, но и това не е изключено, ако другите ни средства са изчерпани„, отговори проф. Евелина Славчева, председател на ОС на БАН на въпрос на медия. Общото събрание на БАН оценява бюджетната субсидия на академията за 2018 г. като ликвидационна и е силно обезпокоено от нарастващото напрежение сред учените и служителите си, се казва в техен документ.

На 11 декември т.г. е проведено заседание на Общото събрание на академията, на което е приета Програма за протестни действия с конкретни мерки. Те включват: Неотменно искане за получаване на целево финансиране за нормализиране на основните заплати на учените, специалистите и помощния персонал, увеличаване на месечната стипендия на докторантите и получаване на целево поощрително финансиране според резултатите от научно-изследователската дейност на научните организации в съответствие с проведеното оценяване от МОН през тази година.

За 2017 г. учените от БАН могат да се „похвалят” със средна заплата от 755 лв. През последните 10 г. тенденцията за изтичане на „мозъци” се засилва, намалява и броят на постъпващите млади учени в БАН, докторантите са намалели наполовина, а вече напускат доценти и професори, които отиват във високотехнологични компании. БАН е в състояние на самопредизвикан разпад и този процес ще стане за много кратко време необратим.

Отчетът на БАН тази година беше приет без нито една забележка от депутатите, всичко това породи надежда, че най-после ще получим по-висока бюджетна субсидия за следващата година. Екзистенц-минимумът за БАН е 98 млн. лв. на година. Но бюджетът за 2018 г. е поредният шамар за БАН и ние заявяваме, че повече няма да търпим, напрежението в академията ескалира, заради което вдигнахме черни знамена и обявихме начало на протестни действия, заяви проф. Евелина Славчева, председател на ОС на БАН. Поискахме диалог с премиера, но до този момент нямаме отговор, каза тя. И продължи: Приехме план и този път нашият протест няма да бъде ограничен във времето. Учените сме хора рационални, но сме и отговорни, затова не можем да гледаме как загива най-старата научна организация в България – БАН, която е на 147 години. Чухме за себе си некомпетентни и неверни твърдения, но повече няма да търпим, защото нашата мисия е да работим за просветена България, каза проф. Славчева.

Твърди се, че сме организация, остатъчна от тоталитарния период, което е груба лъжа, защото ние претърпяхме серия от реформи, заяви проф. Бойко Георгиев, председател на Оперативния щаб на протеста, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. При първия период на реформи беше разработен нов устав и бе приет нов закон за нашата работа, БАН стана национален научен център на демократична държава. Към новата стратегия се придържахме стриктно, броят на институтите бе намален от 102 на 72, така численият състав на БАН бе намален от 14 200 души до 7 800 души.

Вторият период на реформа проведохме между 2009 г. до 2011 г.- външни експерти оцениха положително направеното в институтите ни, което стана основа за структурна реформа, посочи проф. Георгиев. Институтите бяха намалени от 62 на 42, всички учени бяха атестирани, на тази база част от хората бяха освободени – от 7 800 души съставът бе намален на 6 800 души. Но допълнителните задачи изискват и целево финансиране.