Здравният министър призна: Има злоупотреби с лекарства

„Има злоупотреби с лекарствата – в това число и паралелен износ. В близките часове и дни ще чуете информация, която ще потвърди това“, заяви здравният министър Кирил Ананиев.

Без да дава допълнителна информация той поясни, че контролът е инструмент на Здравната каса за намаляване този преразход, предаде БНТ. Много малко са възможностите да се стигне до истинската причина за преразхода на лекарства, обясни Ананиев.

Част от дълговете на болниците се дължат на преразход за лекарства, каза водещият, на което министърът отговори, че проектът за централизирана електронна платформа за лекарства се обжалва вече 3 пъти. 130 лечебни заведения – държавни и общински, очакват тази електронна платформа. Около 118 заявки за 900 млн. лева отлежават, поясни министърът.

„Няма да има луфт, в който българските пациенти да са лишени от лекарства“, обеща министър Ананиев. „До края на годината ще има покупка на линейки, каза здравният министър. Проектът за спешната помощ е пряко свързан с преструктуриране на болничната помощ и лечебните заведения. Той беше замразен, подписахме анекс, който отвори усвояването на този проект и неговото развитие. Около 20 млн. лева са предназначини за увеличаване заплатите на специалистите в Спешната медицинска помощ“, каза министърът. Увеличение на заплатите се предвижда в четири основни структури – Регионалните здравни инспекции, Домовете за медико-социални грижи, в психиатричните болници се очаква с 15% увеличение на заплатите и в кръвните центрове.

Ананиев поясни, че с приетия Бюджет 2018 г. парите на Касата са 4,5 % от БВП – 4,712 млрд. лева е бюджетът за здравеопазване. 407 млн. лева са допълнителните разходи в Касата – за детско и майчино здравеопазване, профилактика, подобряване качеството на медицинските, стоматологични услуги. В бюджета са осигурени и 20 млн. лева за ваксините на децата. В бюджета на министерството ръстът за т.г. е 8 млн. лева.

На въпрос защо се налага мораториум за нови болници и за новите лекарства Кирил Ананиев отговори, че това е временна мярка, която изисква стабилизиране на бюджета НЗОК. „Имаме пакет от здравни услуги и национален рамков договор, който е одобрен от всички партньори. Длъжни сме да заделим по-голям ресурс за извънболничната помощ. Целта е по-малко пациенти да отиват в болница и повече да бъдат обгрижвани без да са хоспитализирани“, каза Ананиев.
„Решаваме проблеми с дефицитите“, обеща здравният министър. „Те ще бъдат покрити с ресурса за следващата година. През 2018 ще имаме стабилен бюджет, финансово устойчив. През следващите години българите ще бъдат лекувани с най-съвременните и приложими лекарства. Не бива да има съмнение, че български пациент няма да получи необходимото лечение“, каза Ананиев.

Относно лошото финансово състояние на болниците министърът обясни, че до сега се събирала информация, която се предоставя на министъра без да бъде анализирана и без да се предложат мерки за решаване на проблемите.

Ананиев обеща пълен финансов анализ на всички държавни болници – неразпределени разходи, просрочените – около 160 млн. лева. „Влизаме във всяка болница – отделение по отделение, дейност по дейност се анализира. Болниците са класифицирани в 4 групи“, обясни министърът. „В първата група са заведенията във „финансово здраве“. Втората група – имат дългове в малък размер и финансовият мениджмънт позволява този проблем да бъде преодолян. При третата група болниците имат неточна структура на управление с най-правилните отделения, липса на екипи, на персонал – те са структуроопределящи. Ще вървим към преструктуриране на болниците“, обеща като мярка за справяне с проблема Ананиев.

„Болниците, които попадат в четвъртата група, може да бъдат закрити, защото в техния регион има други болници, които могат да поемат пациентите. България е на трето място в света по брой болници“, заяви Кирил Ананиев.

Относно цените на клиничните пътеки, той обясни, че очакват разговорите на Българския лекарски съюз (БЛС) по новия рамков договор. „Някои от пътеките се нуждаят от увеличение на цената. Има и лош менджмънт, корупционни практики. Стремим се да намерим индикаторите, които доказват причината, която води до това финансово състояние“, поясни министърът.

На въпрос: „В клиничната пътека трябва ли да се калкулира лекарския труд“, той отговори, че трудът трябва да е в цената на клиничната пътека и сега това е така. Тенденцията е някои дейности, включени в клиничните пътеки да излязат от болничната помощ и да отидат в извънболничната дейност.