Братче и сестриче чакали години наред да бъдат вписани в регистъра за осиновявания

Кадър: НОВА

Пореден случай на забавяно осиновяване. Две деца – братче и сестриче са чакали години наред, за да бъдат вписани в регистъра за осиновявания

Ансени, малко градче във Франция близо до Нант. Срещаме се с две деца, за които никога не бихме предположили, че са българчета, ако не знаехме предварително. Освен, че не искат да говорят на майчиния си език, не искат да си спомнят и за България, предаде НОВА. Родени са във Варна и са изоставени след раждането им. През целия си живот сменят дом след дом, а последните години живеят в приемно семейство.

„В България живеехме с една баба, която ни крещеше, биеше ни много, много по гърба и лицето”, разказва Миа.

„Дърпаше ни ушите и ни удряше по главата”, разказа Симо.

Все още се ужасяват чуят ли българска реч. Мислят, че някой ще ги върне. От една година никой не им посяга, нито им дърпа ушите. И вече има двама души, които наричат мама и татко.

„Миналия ноември ги видяхме за първи. След това задействахме процедурата по осиновяване”, разказва Улфрид Балдини.

„Вълнуващо беше, но и трудно. За тях всичко е ново, радват се на всичко, въпреки тежката съдба, която са изживявали в България”, обяснява Делфин Манжар.

Но да имат мама и татко децата са чакали цели 9 години. Защото през цялото време не са били в списъка за осиновяване. Вписани са едва през 2015 г. На практика забавянето ги лишава от възможността да бъдат осиновени у нас, защото българските семейства рядко осиновяват големи деца.

Случаят на Мия и Симо не е единствен. Ася едва на 16 години получава шанса на живота си – да живее в Сиатъл, в Съединените американски щати. Бяхме с Ася в последния ден в центъра за настаняване от семеен тип в Монтана. Ася можеше да има майка доста по-рано. Била е извън списъка за осиновяване шест години.

По закон, ако биологичните родители не потърсят детето си до 6 месеца след изоставянето му, то се вписват в регистъра. Защо Симо, Мия, Ася, а и много други, за които имаме доказателства не са попаднали в списъка толкова години – питаме социалното министерство.
„Имаме забавяне на вписване в регистъра на пълно осиновяване в резултат на това, че има заявление за реинтеграция, но за съжаление реинтеграцията не е успешна”, обяснява зам.-социалният министър Росица Димитрова.

И въпреки, че е станало ясно, че децата няма да се върнат при близките им и с години се местят от дом в дом – те не били вписани. Контактите обаче са редки или се изразяват в телефонно обаждане.

Симо, Мия и Ася вече има нов дом и нов живот, каквито заслужава всяко дете. Но колко са останали без шанс? Въпросът остава. С него се зае и върховната административна прокуратура, която ще проверява как децата се настаняват в домове и дали са вписвани в регистъра навреме.