Италия плаче. За първи път от 60 години няма да участва на световно

Снимка: sportal.bg

Световно първенство без участието на Италия! Е, факт е. Не се бе случвало от 60 години, но доживяхме да го видим

Ако бръкнем в торбата с клишетата, може спокойно да кажем, че „Скуадра адзура“ изживя на „Сан Сиро“ футболното си Ватерло, от което на всичко отгоре ще загуби и милиони евро. В крайна сметка обаче това, което стана не е кой знае колко изненадващо. Даже може да се каже, че бе нещо очаквано, пише sportal.bg

От години италианският клубен футбол върви надолу. Единственият светъл лъч в цялата картинка е Ювентус, който обаче изглежда абониран да губи финалите срещу Барселона и Реал Мадрид, пред които видимо отстъпва. Все пак в Юве работят по съвременен европейски образец и клубът е единственият флагман на калчото. А другите? Стари стадиони, съмнителни селекции, изоставане спрямо модерните тендеции – и във футболно отношение, и като мениджмънт. Слаб блясък от минали успехи над ръждясалото настояще, върху което капят сълзите на Джиджи Буфон.

Случайно ли е, че отборите от Италия не са достигали до финал в Лига Европа от миналия век – за последно Парма през 1999 година в турнира за Купата на УЕФА? Не е, разбира се. За Милан и Интер да говорим ли въобще – или се мъчат срещу всякакви средняци, или въобще не стигат до европейската сцена. И това не е от вчера. Надолу е още по-зле. Българи, подвизавали се в ниските дивизии на италианския футбол, споделят, че там нещата не са по-различни от при нас: съмнителни мачове, мениджърски и треньорски игри, слабо качество, простотии и т.н.

Някои от проблемите на калчото идват и от самата италианска държава, най-вече на местно управленско ниво. „Сан Паоло“ например може да е бил модерен и впечатляващ стадион, но това бе по времето на Мондиале’90. Оттогава обаче изтече толкова много вода. Единствената „бяла лястовица“ е Ювентус, но и това е нож с две остриета, когато го погледнем под определен ъгъл. Надпреварата с един кон никога не е за предпочитане, а в Серия „А“ се води именно такава през последните 5-6 години.

Кризата в италианския футбол набира сила от много време и никак не е случайно, че дори за феновете, които не обичат и не следят изкъсо калчото, деградацията е ясна като бял ден. Само за сравнение – преди около 15 години в атаката на „Скуадрата“ се конкурираха играчи като Дел Пиеро, Тоти, Пипо Индзаги и Виери, а фигура като Роби Баджо дори не намери място в селекцията на Трапатони за Мондиал 2002, макар че в онези дни на Ботуша вървеше кампания за неговата повиквателна. Днес Вентура започва решаващата битка с Маноло Габиадини от Саутхамптън!

Разбира се, Италия не разполага с чак толкова слаби футболисти – Верати, Имобиле, Инсиние, Кандрева, Бернардески, Флоренци и пр. Но тук идва ролята на старши треньора. Как така от Италианската федерация решиха да заложат точно на Вентура, който за своите 69 години не е спечелил нищо и е водил само тимове от средна ръка, че и по-надолу. Треньорската школа на Апенините е нещо от футболното минало на Италия, което дава плодове и в съвремието – Конте, Анчелоти, Алегри, дори Сари, но от федерацията наеха Вентура. Да им е честит, както се казва. А с горе-долу същите играчи „Скуадра адзура“ елиминира Испания на Евро 2016 и отпадна след дузпи от Германия. Тогава обаче на мястото на Вентура бе Конте. Как така нападателите на Италия не могат да вкарат гол на Швеция цели 180 минути? Същата тази Швеция, която бе наказана от Ивайло Чочев, Станислав Манолев и компания съвсем наскоро. Значи ние можем, а италианците – не. Това е добре.

Извън това, че играха футбол като от времето на старата Първа английска дивизия, очевидно „адзурите“ не успяха да се справят и с напрежението около реванша. Тук може да споменем пак състезанието с един кон в Серия „А“ – колко от италианските национали, без тези от Ювентус, имат опит в напечени, в шампионски мачове?
Интересно е накъде ще поеме сега калчото? Дали въобще нещо ще се промени? Де факто през 2006 година Италия спечели световната титла в Берлин с последните плодове от златния период на Серия „А“ – тогава, когато на Апенините играеха наистина най-добрите. След това последва упадък, който намери своя най-силен час снощи. Преди много години държави като Франция и Германия наложиха реформи във футбола си и резултатите не закъсняха. Как ще реагират сега на Ботуша?

А иначе Мондиал 2018 обещава да бъде много интересен. От десетилетия вече в клубния футбол се изливат милиарди, което отвори огромна бездна между бедни и богати. При националните отбори обаче романтиката все още живее под някаква форма – доказва го и успехът на стройните като тополи шведи над обърканите звезди на Вентура.

Лека нощ, Италия! Добре дошла на дивана при нас.