Снимка: Flickr
Призрачният град, който гори вече 55 години
Оказва се, че е по-лесно Сентралия да бъде обезлюден, отколкото пожарът под него да бъде потушен, пише vesti.bg
През май 1962 г. управителния съвет на Сентралия, Пенсилвания, организира събрание, за да обсъди как да подходи към новите отпадъци на града.
По-рано същата година за целта в градчето е изкопан ров с ширина 91 м, дължина 22 метра и дълбочина 15 м, за събиране на отпадъците, които много граждани нелегално изсипват около града.
Ровът бързо се препълва и управата на града трябва да реши как да го разчисти. Едно решение изскача в главите на всички – отпадъците да бъдат изгорени.Разбира се, при предприемане на такива действия обаче, не можеш просто да подпалиш тонове с отпадъци в 91-метрова яма, дълбока 15 м.Отначало всичко върви по план.
Ровът първо е запълнен с невъзпламеняем материал, който да задържи огъня, запален на 27 май 1962 г. След като отпадъците изгарят, всичко е угасено с вода. Въпреки това обаче два дни по-късно, на 29 май, се появяват нови пламъци. Седмица по-късно огънят продължава. Пожарникарите са озадачени, защото не могат да разберат откъде идват новите пламъци. Те използват булдозери и лопати, за да разравят отпадъци и да разберат какво се случва.
Най-накрая причината за неугасващия огън е открита.
На дъното на ямата е имало 5-метрова дупка, дълбока няколко метра, пълна с отпадъци и не е могла да бъде запълнена с невъзпламеняем материал. Тъй като дупката не е била обезопасена, след подпалването на целия ров, тя осигурява директен достъп до тунелите на подземните въглищни мини, върху които Сентралия е построен. Съвсем скоро гражданите започват да се оплакват от неприятни миризми, които се появяват в домовете и офисите им, както и от дим, излизащ от земята на различни места в града. Инспектор установява, че определено има пожар в мините. От управителния съвет не си признават, че са подпалили мините и се свързват с фирмата, на която принадлежат, под предтекст, че „пожар с неизвестен произход“ гори под града им. Представители на фирмата и на градската управа се срещат, за да достигнат до най-ефективното, бързо и евтино решение на големия проблем.
Всички мини в града и областта са затворени, заради разрасналия се пожар и високите нива на отделящи се отровни газове. До решение на проблема така и не се достига. От екипа, заел се със случая, излизат две предложения за справяне с пожара, но и двете се оказват твърде скъпи и неефективни. Докато хората търсят решение, пожарът вече се разраства на повече от 200 метра площ под земята, което оскъпява угасяването му изключително много.
От друга страна минни експерти правят изчисления и установяват, че в мините има достатъчно въглища, че да поддържат пожара поне в следващите 250 години. Оказва се, че е по-евтино да се изпразни града, отколкото да се угаси пожара.
През 1980 г. правителството отпуска 42 млн. долара, за да може всички жители на града да бъдат преместени в нови градове. От около 1000 жители през 1980 г. до 1990 г. остават само 63.
По последни данни от 2013 г. в града живеят 7 души. Днес Сентралия спада към призрачните градове по света. Там могат да бъдат видени облаци с газове, излизащи от почвата, напукани улици и асфалтът, който е винаги горещ, защото през последните 55 години земята под града не е спирала да гори.
