На 25 ноември изтичат всички правни възможности за задържането му под стража, без да е осъден
В световната практика има само един случай, когато мъж е бил 3 г. без присъда в ареста в Швейцария по обвинение в убийство, пише 24 часа.
‘За нас е чест и ще бъдем щастливи, ако отидем да помагаме на бойците в Сирия.” Това е част от разговор между двама от общо 14 подсъдими по делото за проповядване на радикален ислям в България и призоваване към война. Съдебният процес се води в окръжния съд в Пазарджик от миналата година. На заседание по делото преди дни – на 8 ноември, бяха разсекретени 600 разговора, записани със СРС.
Това са български граждани, които едва преди няколко години са приели исляма. Той не е традиционна религия за ромския им етнос, а вече са радикализирани.
За около 10 г. над 15 000 роми в Пазарджик приеха исляма и го изповядват в най-крайното му течение – салафизма. В кратки срокове ислямизацията се разпространи в гетата на Пловдив, Асеновград и в селата на
няколко области. Не е нужно да сме пророци или вещи анализатори, за да си представим как ще се развият тези процеси в следващите години и как това осезаемо се превъща в една от най- големите заплахи за националната ни сигурност. Все пак в тези общности процесите са заразителни. И всичко това, поне засега, благодарение само на един човек – пазарджишкия ислямски проповедник Ахмед Муса Ахмед.
Всъщност българската общественост научи, че вървят активни процеси за радикализация на мохамедански общности у нас, именно от два съдебни процеса, които започнаха в Пазарджик. Първият тръгна през 2012 г. срещу 13 подсъдими -11 от тях имами, поради което стана популярно като имамското дело. На подсъдимата скамейка бяха изправени мюсюлмански проповедници от 3 области – Пазарджик, Благоевград и Смолян. Сред тях има и районни мюфтии, т.е. областни ръководители на изповеданието. Това дело се гледа в момента за втори път в апелативния съд в Пловдив, след като ВКС го върна за ново разглеждане. Парадоксалното в него е, че висшите магистрати отмениха влезли в сила присъди на 12 от обвиняемите, без те самите да са подавали молби за това. Единственият от подсъдимите, който имаше право на обжалване, защото получи ефективна присъда, беше Ахмед Муса Ахмед.
Той е основен подсъдим и по настоящото дело в Пазарджик, което пък е прецедент в съдебната практика у нас. Защото в него е повдигнато обвинение по член от НК за пропагандиране и проповядване към война, което не е правено никога от приемането на закона през 70-те години на миналия век. Общото между двете нашумели дела е, че те стават факт след успешна работа и операции на ДАНС под ръководството на прокурора от окръжната прокуратура в Пазарджик Недялка Попова. Тя представлява държавното обвинение и в двата процеса.
Всъщност първият процес от този род е през 2004 г. в Пазарджик. Единственият подсъдим е Ахмед Муса Ахмед по обвинение за проповядване на радикален ислям, който тогава е под влиянието на радикалната групировка „Мюсюлмански братя”, която е забранена в много страни от света. Присъдата е условна с 3-годишен изпитателен срок. Всъщност това е времето, когато пазарджишкият имам, получил правото да проповядва в отдавна закритото училище за имами в Сърница, започва своята дейност.
На този етап представители на правоохранителни органи и експерти категорично признават пред ‘24 часа”, че Ахмед Муса е основният двигател за ислямизацията и радикализацията на роми у нас. Последните анализи недвусмислено сочат че след ареста му на 25 ноември 2014 г. тези процеси замират и на практика са в застой.
Според достоверна информация през трите години, откакто проповедникът е задържан в следствения арест в Пазарджик, на няколко пъти са правени опити от негови сподвижници да поемат лидерските функции и да продължат работата му, но те се оказват неуспешни. В най-скоро време обаче Ахмед ще трябва да бъде освободен, защото изтекоха всички правни възможностти за задържането му.
На 25 ноември ще се навършат 3 г. от престоя му в ареста, без да е осъден. В световната практика има само един подобен случай, когато мъж е задържан 3 г. без присъда в арест в Швейцария, но по обвинение в убийство. Юристи твърдят, че обвинението срещу 40-годишния имам също е изключително тежко, защото е
подсъдим за призоваване към война, което всъщност е заплаха срещу мира и човечеството. Разбира се, много вероятно е Ахмед Муса в един момент да влезе в затвора, ако получи осъдителни присъди по делата, в които е подсъдим. Техният край обаче скоро не се вижда, като се има предвид 3-инстанционното съдебно производство. Така или иначе, имамът никога няма да се откаже от дейността си и ще продължи в един момент, вероятно с много повече хъс, ислямизацията на събратята си роми – още повече че за тях той вече е
идол и мъченик.
Това обаче не е най-големият проблем. Според експерти България няма стратегия, план и финансиране за ефективен отпор на навлизането на радикалния ислям в страната, което отдавна е в ход. Става дума за разработения през миналия век в Саудитска Арабия призив ДАУА според анализатори. Това, най-общо казано, е стройна система, която се прилага от емисари в целия свят още от 70-те години за привличане на все повече мюсюлмани. Става и у нас чрез активна работа с мюсюлмани – мъже, жени, деца и немюсюлмани – християни, роми и др. Финансирането е от богати ислямски фондации. По време на имамекото дело беше доказано, че големи суми пари се вкарват у нас от куриери и шофьори и се предават на ръка. По този начин проследяването им на практика е невъзможно.
Всъщност Ахмед Муса доста успешно прилага саудитската стратегия – волно или неволно, към събратята си роми, като започва от Пазарджик и постепенно разширява дейността си в други области. Това говори, че към него се стичат сериозни парични потоци, поне докато беше на свобода. Влиянието му е доказано високо и не са тайна контактите и срещите му с представители на ислямски терористични групировки от Австрия и Германия, както и с емисари на ИДИЛ, посещавали Пазарджик. По подобен начин се действа и на други места в страната, където преобладава население, което традиционно изповяда ислям. Проводници на радикал изацията чрез налагане изповядането на ислямското течение салафизъм са имами, завършили религиозното си образование в Саудитска Арабия, Египет, Йордания, Сирия.
За чест на министерството на образованието до момента то не е признало за действителна нито една диплома на мюсюлмански духовник, завършил ислямски институт извън България. Въпреки това в страната ни работят стотици имами с подобни дипломи, които са официални служители на Главното мюфтийство.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов неколкократно призовава за промени в законодателството, където освен забраната вероизповедание у нас да се финансира от чужда държава (в момента Главното мюфтийство и ръководеното от него вероизповедание се финансират от Турция – б.а.), да залегне и правилото, че имами у нас могат да бъдат само лица със средно образование, които са завършили Висшия мюсюлмански институт в София. Според експерти обаче това трябва да бъде направено и като основен принцип в Устава на мюсюлманското вероизповедание у нас, за да се гарантира, че един новоприет закон няма да се нарушава.
Това в голяма степен ще ограничи и въздействието на два основни механизма, които се прилагат в ислямизацията и радикализацията у нас. А те са дарителството и образованието. Чрез първия на практика се
купуват бедните и преживяващи на социални помощи общности, колебаещите се и дори несъгласните.
С втория се приобщават, възпитават и контролират децата и младите хора. И ако приобщените към исляма през последните години нови мюсюлмани от ромския етнос са го направили първоначално за пари, те вече са там по задължение. Те обаче далеч не са така крайни и дотолкова приобщени, че да препашат коланите с експлозиви за самоубийствени атентати или да отидат да се бият на страната на ИДИЛ. Умовете на техните
деца обаче, които в момента са на по 5-10 г., се промиват още от най-ранна възраст. Примерите за това са изключително много.
За голяма част от родителите, чиито деца скоро са приели исляма, въобще не е важно дали наследниците им ще завършат българско училище. Напълно вероятно е представители на това бъдещо поколение да се радикализират до такава степен, че под влиянието на някой проповедник фанатик да извършат драстични актове.
Анализатори твърдят, че процесите на ислямизация и радикализация, започнали в някои общности у нас, са на практика необратими. Което означава, че трябва да се вземат незабавни и изключително сериозни мерки за овладяване и максимално контролиране на тези процеси.
