Парламентът прие на първо четене Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година.
В гласуването участваха 213 народни представители, от които 125 гласуваха „за“, а 88 – „против“, пише bTV.
В доклада на Комисията по бюджет и финанси се посочва, че в приходната част на бюджета на касата се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 3 860 000 000 лв., което е с 407.2 млн. лв. повече от 2017 г.
Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 3 818 500 000 лв., или с 404.7 млн. лв. повече от 2017 г.
Общо разходите и трансферите за 2018 г. са разчетени в размер на 3 860 000 000 лв., което е с 407.2 млн. лв. повече от миналата година.
От сумата за текущите разходи 3 735 800 000 лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2018 г. са разчетени на сума 3 662 100 000 лв., което е повече с 630 100 000 лв. от 2017 г.
Предвижда се тези средства да се разпределят както следва: за първична извънболнична медицинска помощ – 207.2 млн. лв. (7.2 млн. лв. повече от 2017 г.); за специализирана извънболнична медицинска помощ – 222.3 млн. лв. (10.0 млн. лв. повече от 2017 г.); за дентална помощ – 157 млн. лв. /10,0 млн. лв. повече от 2017 г./; за медико-диагностична дейност – 80 млн. лв. (2.5 млн. лв. повече от 2017 г.); за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, – 1 млрд. лв. (201.4 млн. лв. повече от 2017 г.); за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 98 млн. лв. (18 млн. лв. повече от 2017 г.); за болнична медицинска помощ – 1 824 600 000 лв. (367.1 млн. лв. повече от 2017 г.); за други здравноосигурителни плащания – 73 млн. лв. (13 млн. лв. повече от 2017 г.).
При дебатите от БСП и ДПС заявиха, че не подкрепят предложения бюджет заради дисбалансите в системата и заради липсата на реформи.
Според Георги Йорданов от БСП в бюджета на касата липсват концепция и стратегия за развитие на здравеопазването. Това е един бюджет на статуквото, той не вещае добра перспектива на здравеопазването в България, коментира той. От БСП предлагат да се увеличат с 30 млн. лв. средствата за болнична помощ и с 15 млн. лв. – парите за дентална помощ.
Грешката е в системата, в модела, заяви Нигяр Джафер от ДПС. По думите й не са се чули идеи за реформи. Тя призова ГЕРБ да разгърнат предизборната си програма и да изпълнят ангажимента за демонополизация на касата.
Според Джафер този бюджет ще задълбочи диспропорциите в системата. Наливат се пари в една нереформирана система, допълни колегата й Джевдет Чакъров. Няма ясна визия какво трябва да се случи в здравната система, каза Хасан Адемов от ДПС.
Калин Поповски от Обединените патриоти заяви, че подкрепят макрорамката на бюджета и заедно с експерти ще обсъдят какви промени могат да се направят за второ четене в съответните пера.
Според Поповски въпреки увеличените средства в бюджета, все още здравеопазването е недофинансирано.
Има тежък дисонанс в свръхфинансиране на лекарствената политика – 30% от общия бюджет на касата, което не е нормално, заяви той. Според него тези проценти трябва да се намалят до 15 – 20, както било в повечето европейски държави. Той одобри увеличаване на средствата за болниците, тъй като там било най-голямото недофинансиране.
Логично е опозицията да изказва своите несъгласия, но няма как да не се съгласите с числата, които позволяват реформата да се случи следващата година в един или друг сектор, заяви председателят на здравната комисия Даниела Дариткова от ГЕРБ.
Тя посочи, че бюджетът е с 407 млн. лв. повече от 2017 г., има повече пари за извънболнична и болнична помощ, за дентална помощ, за изследвания, за лекарства. Първото, което искаме да реализираме, е създаването на единна национална здравна информационна система, което ще позволи да се въведе ред в системата, каза Дариткова.
Тя заяви, че ще настоява текстът, който въвежда ограничаване на нови дейности, да бъде обвързан с текстовете за национална здравна карта.
