Днес, 27 октомври Православната църква почита паметта на свети Нестор.
Този ден е по-известен като „Мишкин празник“, „Митляци“, „Пуганци“ или „Пуганшляко“ (поганец означава езичник и е табуирано название на мишката).
Според легендата мишките, змиите и къртиците изскочили от разпорения корем на прочутия боец Лий, когото свети Нестор успял да победи в битка. Друго предание разказва, че всички тези гадини излезли от тялото на дявола, когато то се пукнало от миризмата на тамяна. И тъй като мишките винаги са били напаст за хората – за дома и за стопанството, на тях е отреден специален празник. Обредността през тези дни (един или три) е свързана главно към умилостивяване на гризачите.
По традиция на Мишкин ден най-старата жена замазва с кал или тор огнището и пода на зимника. Докато тя маже със затворени очи, друга я пита: „Какво мажеш, бабо?“. Тя отвръща: „Мажа на мишките очите, че да ослепеят и да не ядат дрехите и житото!“. Думите се повтарят три пъти.
През мишите празници се спазват и някои забрани.
Жените не използват остри предмети и сечива – не режат с нож и ножица, не секат дърва, не бодат с игли и не месят хляб, за да „не косят мишките с острите си зъби дрехите и посевите“.
Изключение прави само един от ритуалите, в който стопанката зашива с червен вълнен конец предния и задния край на полата си. Докато шие, децата я питат: „Какво шиеш, бабо?“. Тя отговаря: „Шия на мишките очите“. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнася, за да не мислят мишките, че ги канят у дома.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората.
Ако през годината се навъдят много мишки, във времето от Димитровден до Архангеловден старите българите изпълняват обичая „Мишкина сватба“. За целта две жени (с еднакви имена) хващат една женска и една мъжка мишка. Поставят ги в кратунка или кошница. Връзват ги с връвчица и ги „стъкмяват като младоженци“.
Цялото село се събира „да ожени мишките“. Едни са кумове, други девери, а трети сватове. Всички, придружени от музиканти, се отправят към някоя висока могила, към река или в дън гората.
Когато кошницата с двете мишки се остави на могилата или в гората, се пожелава „мишките да се оженят в друго село и да не се връщат повече“. Ако се тръгне към реката, мишките се давят в нея, след като „попът ги е венчал“.
След тези ритуали се организира обща празнична трапеза, пеят се песни, играят се хора, като при истинска сватба.
Ако на 27 октомври вали сняг, добре е за пчелите и меда. Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър.
