Утре е Димитровден – ден, в който небето се отваря, за да сбъдне желанията ни за бъдещата година и успешна зима.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.
Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Ако вечерта преди празника луната е пълна, пожелайте си здраве и благоденствие в следващите месеци. И всичко това ще се сбъдне!
Защото е важно да вярваме, да искаме и да се надяваме на по-доброто.
Източник: edna.bg
