Снимка: pixabay
Това е една история за смърт на новородено, при която има съмнение за лекарска немарливост. Бебето е недоносено, но с малко – появява се на бял свят в началото на 9-тия месец, пише Нова.
Предупреждаваме ви – историята е особено тежка, защото ни среща с една майка, която вместо да прибере детето си у дома в деня на изписването, научава, че то е починало.
От дете мечтае да е лекар. Такъв, който спасява живот. И проправя път на живота.
Но тази история не е за лекар и пациент. Защото тук, лекарят е пациент. А в този дом, болката си има име. И това име е Емануил.
Носи го под сърцето си 9 месеца. Но Емануил живее само 9 дни.
В деня на изписването не се оказва точно така – лекарите й съобщават, че имат съмнение за вродена аномалия – стеснение, при което храната не може да преминава през стомаха на бебето.
Така детето е преместено с линейка в „Пирогов”. Няколко дни по-късно лекарите отхвърлят опасността от аномалия. И за втори път Елена се подготвя да прибере Емануил у дома. Купува и торта – за благодарност на колегите.
Не знае, че вместо да го посрещне, ще трябва да го изпрати.
Кръвните изследвания от деня на смъртта показват наличие на псевдомонас.
Становището на медицинския одит пристига три месеца по-късно. Макар че в него се споменават двете отрицателни проби в двете болници, изводът на финала е, че „липсват категорични данни относно това инфектираността да е вътреболничен произход”.
А пробите са кръвни, пише в документите от „Майчин дом”. И отново – отрицателни.
Емануил умира на седмия ден от престоя си в „Пирогов”.
А инспекторите от РЗИ хигиената в отделението си е била на ниво.
В отговора си обаче, от медицинския одит споменават, че в детските клиники на „Пирогов” е имало два изолирани случая на псевдомонас. Т.е. още две деца с бактерията, но те не са били в контакт с Емануил.
Документите показват, че детето е вяло и не се храни добре още предната вечер. Дежурният лекар вика реаниматор, който идва на два пъти.
През цялото време, до Елена неотлъчно е Виктор – неин брат и вуйчо на Емануил.
От „Пирогов” засега предпочитат да мълчат. А Елена не се съмнява, че ще попадне под обстрела на хората, които довчера с чест е наричала свои колеги. Но това не я плаши. Най-страшното вече й се е случило.
И макар че от дете иска да е лекар – такъв, който спасява живот. И който му проправя път – вече не може. Не води раждания. И не преглежда бременни жени.
