Кадър: БТВ
Пет месеца след зверския удар, пратил възрастна жена в болница, разследването е на финал. 73-годишната жена обаче още се възстановява от случилото се и няма обяснение за агресията на младежа, чиято жертва стана.
Готова е тройната съдебно-психиатрична експертиза на младежа, който през май изрита пенсионерка на автобусна спирка в Бургас и счупи таза й.
Заключението на експертите от Държавната психиатрична болница в Ловеч е, че 25-годишният Живко Кючуков е бил адекватен по време на нападението, съобщава БТВ.
В началото на май Виолета Караджова чака автобус на спирката – отива до болницата за рецепта за съпруга си. Кадрите от охранителна камера, запечатали следващите няколко минути, шокираха с бруталността си. Пет месеца по-късно жената още живее с ужаса от случилото се.
“Не може да ми излезе от ума. И непрекъснато не мога да спя вечер, събуждам се непрекъснато, не мога и да се храня както трябва, все тази травма ми е в ума”, казва Виолета.
25-годишният Живко пиел кафе на седалката зад нея.
„Още като седнах и се изтъркули чашката му от кафето в краката ми. И аз така лекичко, даже не можах да го видя добре и той се изхрачи отзад два пъти върху мен, къде падна не знам на шубата ми ли, на главата ми, и се развика: „Ставай, ставай, ставай, махай се!”. Аз се уплаших и скочих… И в това време той става след мен и идва, и като ме изрита тук в кръста, в таза ме изритва и аз се прострях на плочките”, спомня си тя.
Ударът изненадва и хората на спирката.
„Нямаше кавга, нямаше разправии, нямаше дума казана… Две женички се струпаха на главата ми и взеха да му викат: „Недей, бе момче, недей, бе момче!“ И аз тогава, като чух тези думи, леко си обърнах главата – а той на два метра от мен, с един камък голям. Той се върнал, взел камък от спирката и идва да ме доубие”, допълва пострадалата.
Живко няколко пъти прави опити да стигне до падналата жена, дори се качва и веднага слиза от автобуса.
Виолета е категорична, че не го е гледала „лошо”, както младежът обясни пред съда.
„Как можа той да ми види погледа, като нося 8 диоптъра очила, чиито стъкла навън стават черни. Да беше ми поискал пари! Да каже: Бабо, лельо, дай ми 5 лева или 10 лева. Аз носих 60 лева, защото лекарства ще взимам, те толкова струват. Щях да извадя и да му дам. Да беше ми взел чантата, чантата да беше грабнал, по щях да го прежаля. Ама да ме претрепе така, не мога да си обясня. И не мога и да му простя за това, което ми направи”, категорична е Виолета.
С имплант на тазобедрената става и дълга рехабилитация възрастната жена още трудно се движи. Ритникът преобръща живота й.
