Снимки: бТВ
18 години затвор няма как да бъдат достатъчно наказание за акушерката, пребила новородено бебе.
В това са напълно убедени родителите на малката Никол. Те разказват как продължава животът им след ужасяващото нападение, предаде бТВ.
С родителите си беше и самата Никол – днес едно съвсем нормално и любопитно 2-годишно момиченце.
„Нещата бяха много тежки, особено първите 10 дни, през които не се знаеше дали Никол ще оцелее. Късмет беше, че беше много малка, възрастен при тези тежки травми няма как да оцелее. Това, което я спаси, беше, че е новородена, както и волята й за живот”, каза баща й Румен Димитров.
А битката за Никол започва като един хубав ден – 18 април 2015 г., денят, в който тя и майка й Станислава трябвало да бъдат изписани от болница „Софиямед”: „Въпросната сутрин Емилия (Ковачева) влезе, бутна кошчето на майката, която беше до мен, и излезе.
Аз изтичах, тя вече буташе други две бебенца. Казах: „Къде е Никол, защо не ми я водите?”. Тя ми каза: „Тя е малко жълта, сигурно има жълтеница, ще трябва да я печем на лампа”. Когато взех Никол, тя беше много гръмогласна, сега едно леко мъркане, странно ми беше. Давам й мляко, тя беше много лакома, не иска да пие мляко”.
Състоянието на бебето рязко се влошава и е преместено в „Токуда”, където установяват тежките му травми. „Ако имаш през цялата бременност проблем с детето, не че така ще живееш по-добре… Но така – денят, в който те изписват, да ти стане един от най-черните дни в живота, на никого не го пожелавам”, сподели Станислава Димитрова.
Съдебният процес срещу Емилия Ковачева приключи неотдавна на първа инстанция с присъда от 18 години затвор. Родителите са благодарни на съдебния състав за това, че не се е подвел по „манипулациите” на защитата.
Как обаче е изглеждала акушерката при обявяването на наказанието? „Желязна. Аз ако съм и ми кажат „18 години”, там ще падна и ще умра. За да посегнеш на бебе трябва да си железен. Явно по тоя начин по-лесно са минавали дежурствата”, отговаря Румен.
По време на процеса той и жена му се срещнали с „арогантността” на близките на акушерката, която отрича да е нападала детето: „Поредната нейна наглост беше когато Танчето даваше свидетелски показания. Тя зададе въпрос… Може ли да пребиеш детето на една майка и в съдебна зала да я попиташ „Аз имала ли съм проблеми с Вас?”.
Станислава не иска извинението на акушерката, не смята и че има наказание, което да е достатъчно сурово: „Нито ще ни върне най-хубавите моменти, когато детето е трябвало да се върне вкъщи, нито ще ми върне вечно неспокойния сън”.
Малката Никол се развива „повече от добре” на фона на понесените травми, но ще е под лекарско наблюдение може би през целия си живот заради опасения за посттравматична епилепсия. Въпреки това, родителите са оптимисти. Опора им е по-голямата дъщеря Вики, която в момента на инцидента е на 5, но никога не си позволява да се разплаче.
След всичко преживяно, за родителите травмата остава. „Има случаи, в които вървя сам по улицата и плача, след такова преживяване няма как човек да остане нормален”, признава бащата Румен. Той се надява на едно – в България да има само една Емилия Ковачева и никое друго семейство да не преживява това, през което те са минали.
