Български туристи в Северна Корея: Асансьор до Луната беше един от най-нашумелите потенциални научни проекти

Кадър: БНТ

Консултантът по европейски проекти Веселин Дробенов и съпругата му Мартина, която е IT-специалист за невероятно звучащия проект на Северна Корея.

Очевидците от западния свят на диктата в Северна Корея са единици. Всяка година страна допуска до 3000 туристи, предаде БНТ.

Туристите могат да изпращат съобщения до чужбина само от хотела, а кореспонденцията се следи. Знае се и във всеки един момент къде се намират гостите. Те нямат право да се отделят от групата, а на едно от местата, които посещават, дори маршируват. Ето още от разказа на Веселин и Мартина пред БНТ.

Как работи пропагандата, какво подхранва култа към личността и може ли да има нормален живот след края на режима? Водени от тези въпроси Веселин и Мартина Дробенови поемат към Северна Корея. Кандидатстват през туристическия агенция в Китай и след подробен инструктаж, вече пътуват към една от най-затворените страни в света.

Мартина Дробенова: В първия момент, в който стъпваш там, това което се случва е, че биваш лишен от личните си документи. В Северна Корея не можеш да внесеш записващи устройства, религиозна литература. Библиите са забранени. Припознават се като голяма заплаха. Не можеш да снимаш военни,недовършени конструкции.

Веселин Дробенов: Хората всъщност стъпват на тази история за войната, за да всичко ново, от което има интерес режимът. И заради войната навсякъде почти можеш да видиш двойки – съпруг и съпруга, които си маршируват. С метрото наистина се гордеят много, като едно от най-дълбоките в света.

Имат един прекрасен хотел, който е един от най-високите в света. За съжаление, не е работил никога, не работи и сега. Мобилният телефон не е чуждо нещо. Другото което видяхме, което хората познават – общо взето всичко, което ние познаваме. Има телевизия, компютър. Въпросът е, че всичко се използва в полза на пропагандата.

Мартина Дробенова: В Пхенян, където е партийният и интелектуалният елит, това е град, който не прави впечатление хората да страдат от кой знае какви дефицити. Излизайки обаче извън града, човек става свидетел и на по-различни гледки – вижда лицето на глада, вижда обривите от студ.

Веселин Дробенов: И дори, когато говорим за Пхенян, където има небостъргачи, красиви, големи, нови сгради, това бяха сгради, в които нямаше ток.

И това че имаш 50 и няколко етажна сграда, единственото нещо, което можеш да си кажеш е: какво наказание да си на последния етаж!

Подробно описаните военни тактики правят най-силно впечатление в Музея на войната, а един научен проект, който трябва бъде готов през 2050 г., граничи с фантазията.

Мартина Дробенова: Асансьор до Луната, например беше един от най-нашумелите потенциални научни проекти.

Ако днес очакването на социалистическия рай на земята ни се струва шега, то в Северна Корея вярват, че живеят точно там. Построили са и град за бегълците от капитализма.

Мартина Дробенова: Градът на сенките до границата с Южна Корея е създаден специално, за да могат бегълците от Южна Корея да се заселят вътре, разбира се, наблюдения свидетелстват, затова че вътре няма живот.

Сградите са празни, но има 2 души, които изобщо в историята са осъществили такова бягство от Южна в Северна Корея.

Мартина и Веселин предупреждават, вдъхновените от тяхната история: пътуването до страната на Ким Чен-ун е не забавление, а след пропагандния туризъм, човек гледа на свободата по друг начин!