Снимка: novinite.bg
България е сред държавите с най-бързо намаляващото население в света. Страната вече е изгубила една пета от населението си от 1990 година досега. Какво означава това за хората, които остават там?
В дълбоката провинция около Перник попадам на рядко явление. Не народната носия прави Стоян Евтимов необикновен, а фактът, че е на трийсет и няколко години и живее на село. „Всичките ми приятели от детството отдавна заминаха.“, казва той.
Като много други българи, те са се преместили в града, за да търсят работа. Стоян се счита за късметлия, че има работа в село Пещера като ръководител на фолклорна група и организатор на ежегоден фолклорен фестивал, с който се опитва да възроди традиционния сватбен фолклор и селото. Въпреки всичко, той смята, че животът на село е много труден.
„Невъзможно е да си намериш жена на село или в околните села, защото млади хора просто няма. Единственият ми шанс да си намеря приятелка е в града. Много ще ми е мъчно да напусна селото, но все някога ще се наложи да го направя.“
Българските села се обезлюдяват от десетилетия. Когато комунистите вземат властта след Втората световна война, те национализират земята и много от фермерите започват да работят в новите фабрики. След падането на комунизма през 1989 г. и разпадането на кооперативите, тенденцията за напускане на селата става все по-устойчива. Много млади хора не просто се местят в градовете, а заминават да търсят работа в чужбина.
През 1989 г. в България живеят почти 9 милиона. Сега са малко над седем. До 2050 г. се очаква населението да падне до под 5,5 милиона. Има вероятност до края на века населението на страната да е наполовина на сегашното.
Масовото изселване влияе и по друг начин на демографската картина – тъй като много млади хора напускат, раждаемостта е ниска. За последен път в селото се ражда бебе преди 10 години, спомня си магазинерката Стефка, чиито двама сина са в града. Бебето и майка му сега живеят в Кипър, добавя тя.
Повечето клиенти на Стефка са над 60-годишни. Рафтовете ѝ не са особено заредени, защото няма много хора и тя се тревожи, че ще се наложи да затвори магазина си. По-нагоре в планината селският магазин вече е затворил, заедно с училището и редовната автобусна линия.
„Това село беше с 600 души, а сега сме 13. Някои измряха, другите са в града.“, казва Боян, на 70 години, от Калотинци.
В село Смиров дол Станка Петрова седи под едно дърво и търпеливо чака пътуващия магазин, който обслужва района. „Родена съм в това село и го помня пълно с хора. Беше голяма веселба, животът беше хубав. Стари, млади.“, казва тя и обяснява, че на това място са се събирали хората на хорото. „Сега няма никой и такова нещо няма как да се случи. На тази улица, например, живееха много хора, а сега съм само аз.“
Дали е самотна? „Разбира се, че съм самотна. Много е тежко.“
Хората от Калотинци и околните села купуват продукти от пътуващия магазин, който идва в селото три пъти седмично. Магазинът е на Атанас и Лили Борисови, съпрузи на средна възраст.Техният микробус е добре зареден с всичко – от хляб и кисело мляко до цигари и бира, плюс лекарства. За десет години никога не са пропуснали доставка, даже през зимата, когато планинските пътища са заснежени.
„Хората са малко, всички са ни приятели, така че се опитваме да им помагаме както можем“, казва Лили. Вижда се, че хората ги обичат, но Лили споделя, че клиентите и оборотът намаляват. Бизнесът им е застрашен от обезлюдяването на българските села.
„Когато някой не се появи на мястото, където продаваме, почваме да се тревожим, особено през зимата. Имали сме случай, в който намерихме починал човек.“
Правителството предприема някои мерки, с които да спре обезлюдяването и да повиши раждаемостта: поема част от таксите при лечение на стерилитет, дава право на по-ниски ипотечни лихви за семейства с деца и осигурява детски ясли и градини. Насърчава и българи, живеещи в чужбина да се върнат в страната. Но само българи.
„България не се нуждае от необразовани бежанци“, казва заместник министър-председателят Валери Симеонов, лидер на Обединените патриоти – антимиграционна партия в коалиционното правителство. „А българското общество няма да приеме и образовани емигранти“, добавя Симеонов. „Те имат различна култура, религия, навици. И, слава богу, България засега е една от най-добре защитените страни в Европа по отношение на мигрантския поток.“ Симеонов споменава за телената ограда, която се строи на границата с Турция, за да попречи на мигрантите да влизат в страната.
Според данни на Европейската комисия България е приела само около 50 мигранти от Северна Африка и Близкия Изток между 2015г. и юли 2017г. Явно българското правителство не вижда миграцията като възможно решение на проблема с намаляващото население на страната.
Въпреки че правителството прелива от идеи как да увеличи раждаемостта на български бебета, в провинцията цари схващането, че политиците говорят много, но не правят нищо.
Преди да си тръгна, случайно срещам Боян от Калотинци отново. „Ние сме изоставени от всички – от управляващите и от Господ“, казва той. „Политиците не правят нищо за нас. Те работят само за собствените си интереси. Не ги е грижа за народа – особено за възрастните хора по селата. Не ги е грижа и за младите, защото те са в чужбина. Така че на политиците не им пука, че държавата изчезва.“
Автор: Рут Аликзандър за ВВС
Превод и редакция: „Нова Вест“
