Днес се навършват 167 години от рождението на Иван Вазов.
Неговото творчество оставя ярка следа в родната литература, като приживе той неслучайно печели определението „Патриарх на българската литература“.
Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот.
Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.
Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 год. до 30 януари 1899 год. от Народната партия.
В бъдещето
И аз на свой ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът,
един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни се ще се четът.
И много имена и лесни слави
годините без жал ще изметът,
ил бурена ще ги закрий, задави,
но мойте песни се ще се четът.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красйът
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни се ще се четът.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучът,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни се ще се четът.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
на завистта не стряска ме гневът,
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни се ще се четът.
Те жив са отклик на духа народен,
а той не мре, и дор сърца туптйът от скръб
и радост в наший край свободен,
и мойте песни се ще се четът.
