„Заедно трябва да намерим най-подходящия метод на работа и
финансиране на агенцията за борба с градушките“. Това заяви министърът на
земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на среща с
представители на общини, застрахователи и земеделски производители.
Той подчерта, че темата за мерки за разширяване на противоградовата защита
следва да се реши в публичен дебат. В перспектива моделът на борба с
градушките би следвало да бъде финансиран не само от държавата, но и от
земеделските производители, застрахователите и общините.
„Не искаме да правим нещо, с което държавата да абдикира от
отговорност и е наш ангажимент е да предложим разумен и ефективен подход
за развитие на противоградовата защита, с което агенцията да подобри начина
си на работа“, каза още министър Порожанов.
По време на срещата началникът на кабинета Атанас Кацарчев направи
презентация на тема „Противоградова защита в България – състояние и
перспективи“. Целта на мерките е максимално да се защити обработваемата
земя, трайни насаждания и смесено ползване и да достигнат 90 % покритие на
земеделските площи, както и 60% в урбанизираните територии, заяви
Кацарчев.
Той поясни, че това може да бъде постигнато с разширяване на
системата и защитаваната територия постепенно чрез използване на два
способа – ракетен и самолетен. Направено е предложение за доизграждане на
системата с 4 допълнителни радарни станции. Ракетният способ до 2020
година може да бъде разширен с изграждане на 63 нови ракетни площадки и 2
командни пункта в с. Тъжа и Любимец.
Най-силно застрашените области следва да бъдат защитени с ракетен
способ, заяви от своя страна изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Борба с градушките” инж. Ваньо Славеев. Подходът със самолетния
способ е най-подходящият и евтин начин за защита на останалите зони на
страната като гарантира 60% покритие, допълни още той.