На 29 и 30 юни Православната църква почита паметта на братята Петър и Павел, служили приживе като Христови апостоли. Според традициите и обичаите на Петровден приключват Петровите пости и на трапезата се сервират ястия с пилешко месо, пише „Блиц“.
В църквата се носят ябълки – петровки, за да се осветят и след това се раздават за здраве.
Празникът се свързва с жътвата, първите плодове /сливи и ябълки – петровки/, младите животни и веселите Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.
Според народните вярвания, Христовите апостоли са не само братя, но и близнаци. Свети Петър бил удостоен с висока длъжност, а именно да пази портите на рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него или да го отпрати към ада. Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и бил неумолим даже пред собствената си майка, която изпратил в ада, понеже се оказало, че лошите й постъпки на Земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.
В православния календар Св. Петър е отбелязван като върховен апостол, понеже е по-могъщ и олицетворява доброто начало, поради което Петровден се приема за по-голям празник от Павловден. По стара българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и традиционният за празника „бял мъж“ или „кутмач“ – характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно. Домакинята приготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
В църквата се носят ябълки – петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника за здраве, след което се раздават. Този обичай се спазва най-вече стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина.
Според народните представи, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво. Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях.
Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато Св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб. С други думи светецът олицетворявал злото стихийно начало.
В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта, обаче, на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето. Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.
