Осмото чудо на света вероятно лежи на дъното на вулканично езеро

Може ли написан на ръка дневник от изследовател от средата на 19-и век да разкрива местоположението на изгубено чудо на света? Изследователи от Нова Зеландия смятат, че това е така, пише National Geographic, цитирана от Блиц.

В изследване, публикувано неотдавна от Новозеландското кралско дружество, изследователите Рекс Бън и Саша Нолдън твърдят, че са открили местоположението на известните розово-бели тераси в страната. Те са смятани за осмото чудо на света. Терасите, които представляват големи, блестящо бели и розови скални масиви, някога бяха смятани за най-голямото находище на силициев синтер, вид кварц. Когато изригнал вулканът Таравера на 10 юни 1886 г., вулканичната пепел се разпространила в езерото Ротомаха, като временно го изпълнило и покрило терасите с кал и камъни. При изригването загинали 120 души, главно местни жители.

Петгодишно изследване стигнало до неоспоримото заключение, че терасите са унищожени по време на изригването. Екип от американски и новозеландски учени използвал различни подводни уреди за откриване на потънали предмети, проби и снимки, за да определят какво се е случило в деня на изригването и как това се е отразило на региона в следващите дни. В интервю за ВВС миналата година по повод заключенията на изследователите ръководителят на проучването Корнел де Ронд подчерта културното значение на терасите на новозеландците, като заяви, че предишните надежди за откриването им са „като американските надежди за намиране на доказателства за съществуването на отдавна изгубения Грант каньон“. Сега обаче Бън и Долдън твърдят, че заключението от миналата година вероятно се базира на 130-годишна грешка в картографската информация. В интервю за Guardian те твърдят, че терасите не са останали на дъното на езерото и не са били унищожени, както твърдяха предишни изследвания.

Използвайки полеви дневник от 1859 г. на Фердинанд фон Хохстетер, те смятат, че са открили местоположението на терасите на 30 до 50 метра под брега на езерото. Изследователите възстановили географската информация от 1859 г., съдържаща се в дневника, и определили къде може да се намират терасите въз основа на сегашната топография на региона. Хохстетер предлага в дневника си единственото мащабно картографско изследване на региона, направено преди изригването на вулкана. „Нашето изследване разчиташе на единственото проучване, правено някога в тази част на Нова Зеландия, и следователно сме убедени, че картографията е правилна. Хохстетер е бил много компетентен картограф“, казва Бън пред Guardian. Хохстетер често е наричан „бащата на картографията на Нова Зеландия“ и бил нает от местните власти по онова време, за да изследва островите. Сега новозеландските власти се очаква да разрешат нови разкопки на мястото, където се предполага, че се намират терасите.